Евродепутатите одобриха плановете, с които се определят нови цели за енергоспестяване до 2030 г. като част от Европейския зелен пакт (Зелената сделка).
Още: Готови ли са пенсионните фондове за приемане на еврото?
Още: Кристалина Георгиева обясни как МВФ вижда новите мита на Доналд Тръмп
Законът ще определи цели за енергоспестяване както по отношение на първичното, така и на крайното потребление на енергия в ЕС.
Държавите членки ще трябва колективно да осигурят намаляване на потреблението на енергия с поне 11,7% на равнище ЕС до 2030 г. (в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС за 2020 г.). Тази цел ще бъде съпътствана от стабилен механизъм за мониторинг и изпълнение, за да се гарантира, че държавите членки ще изпълнят своя национален принос към тази обвързваща цел на блока.
До 2030 г. държавите членки трябва да спестяват средно по 1,5% годишно. Годишните икономии на енергия ще започнат с 1,3% в периода до края на 2025 г. и постепенно ще достигнат 1,9% в последния период до края на 2030 г.
Още: България ще има общо зелено бъдеще с Азербайджан, Турция и Грузия (СНИМКИ)
Още: Най-големият форум на креативната индустрия в България идва с 25-ото си издание
Целите за икономии следва да бъдат постигнати чрез местни, регионални и национални мерки в различни сектори - например публична администрация, сгради, предприятия, центрове за данни и др. Членовете на ЕП настояха схемата да обхване по-специално публичния сектор, който ще трябва да намалява крайното си енергийно потребление с 1,9% всяка година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция иска ЕС да удари технологичните компании на САЩ
Държавите членки следва също така да гарантират, че поне 3% от обществените сгради ще бъдат реновирани всяка година в сгради с почти нулево потребление на енергия или сгради с нулеви емисии. Директивата установява и нови изисквания за ефективни системи за централно отопление.
Докладчикът Нилс Фулсанг (С&Д, Дания) заяви, че енергийната криза не е приключила и няма гаранция, че следващите зими ще бъдат толкова меки, колкото последната. "През следващите седем години трябва да осъществим необходимите структурни промени. Доволен съм, че успяхме да подтикнем държавите членки към много по-амбициозни цели за енергийна ефективност. Това е от решаващо значение, за да не зависим повече от руската енергия в бъдеще и да можем да постигнем целите си в областта на климата. Днешното гласуване е голяма победа - то е не само добро за нашия климат, но и лошо за Путин", каза Фулсанг, цитиран от пресцентъра на ЕП.
Европарламентът прие законодателството с 471 гласа "за", 147 "против" и 17 "въздържал се". Сега проектът ще трябва да бъде одобрен и от Съвета на ЕС, за да влезе в сила.
Още: Кой в Европа ще бъде най-засегнат от митата на Тръмп
Още: Forbes обяви кой е най-младият милиардер в света
На 14 юли 2021 г. Европейската комисия прие пакета "Подготвени за цел 55", с който се адаптира съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката, за да се постигне новата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 55% до 2030 г.
ОЩЕ: За по-големи икономии: ЕК насърчава ремонта на уреди
