"Рекордите на електроенергийната борса в сегмента „ден напред“ за пореден път изваждат на повърхността натрупаните десетилетия наред в следствие на бездействие и нехайство системни проблеми. Дефицитът на системен поглед върху процесите в енергетиката е основната причина за настъпилите проблеми, чиито апогей са непосилно високите цени на електроенергийните борси.
ТЕЦ „Марица Изток“ 2, като най-голямата въглищна централа в страната, изцяло собственост на българската държава, много по-рано трябваше да включи мощностите си, за да предложи допълнителни количества на свободния пазар.
При определена цена от регулатора от 220 лв./MWh и високи борсови цени в диапазона 260-330 лв./MWh включването на свободния пазар си е задължително откъдето и да се погледне. Не трябва да се забравя, че тази централа е в изключително тежко финансово състояние и всяка възможност за генериране на каквато и да е печалба е от жизненоважно значение за нейното оцеляване", пише енергийният експерт Борислав Боев във Фейсбук.
"Като регионални фактори не бива да бъдат пропускани пазарните обединения с Гърция и Румъния, които допълнително създадоха условия за възникването сегашната ситуация. Но не са виновни обединенията, защото това е правилната посока на развитие на търговията с електроенергия. Бездействието, апатията, отлагането на решенията са.
По-страшното, обаче, е тоталната липса на стратегическа посока за развитието на енергетиката. Мисленето „в рамките на мандата“ е несъвместимо с планирането в електроенергетиката. Тя не е само изграждане на генериращи мощности, но и изграждане на инфраструктура по пренос и разпределение, и всички произтичащи от това организационно-управленски дейности.
Години наред няколко енергетици алармираме, че ще дойде този момент – борсите ще бъдат сериозно разклатени, заради несигурността в работата и бъдещето на основните генериращи мощности, в случая най-вече държавната въглищна централа ТЕЦ „Марица Изток“ 2. Безспорно нейното състояние се влоши драстично, след като цените на въглеродните емисии (CO2) в рамките на търговията ETS се изстреляха над 50 евро за тон.
При емисионен коефициент 1,3tCO2 за произведен мегаватчас, това означава, че само емисионната компонента, влизаща в себестойността на произведената електроенергия, е 65 евро за мегаватчас. Тук следва да бъде зададен въпросът защо тази тенденция не бе видяна преди няколко години, и не бяха закупени квоти, когато те бяха на доста по-поносими цени, в диапазона 5-13 евро за тон CO2?
Именно това е ролята на така наречения стратегически „policy-making“, който трябва да отчете именно тази тенденция. В случая драстичния скок на цените на CO2 емисиите не е нищо изненадващо, имайки предвид настървените политически заявки през последните две години в ЕС. Тоест не ти трябва кристална топка или магически способности, за да предвидиш докъде би стигнала една нереформирана въглищна централа…"
