"Газпром" може да съди България заради цената на газа. Причината е, че в договора за изграждане на "Южен поток" има клауза, според която руснаците ще намалят с 20% цената на доставката на газ за България. Предвид провала на проекта и намалението, което е станало факт, е възможно да има иск, смята енергийният експерт Васко Начев, който говори на конференция, посветена на енергийните политики на България след изборите, организирана от "Риск монитор".
Според Начев затова "Газпром" е предложила да не търси компенсации за проваления мегапроект и ЕК включва точно това предложение в официалното си съобщение относно процедурата за монопол на руската компания на пазарите в Централна и Източна Европа.
До този момент от "Газпром" не са подали официално заявление до България за спиране на "Южен поток". Проектът беше прекратен от руския президент Владимир Путин по време на визита в Анкара през декември 2014 година.
Българската енергетика
Някои от партиите продължават да разчитат на вампирясващи мегапроекти (АЕЦ "Белене", "Южен поток" и петролопровода "Бургас - Александруполис"), от които страната ни няма нужда. В кампаниите им обаче не се взема предвид развитието на икономиката на страната и региона, както и очакваното бъдещо потребление на енергия, потенциала на новите енергийни източници и тенденциите за нарастване на енергийната ефективност. С това становище излязоха енергийни експерти и икономисти по време на конференцията, посветена на енергийните политики на България след изборите, организирана от "Риск монитор".
Според председателят на Института за енергийна ефективност на ЕС Юлиян Попов, енергийната сигурност на страната въобще не означава изграждането на все повече нови мощности. По думите му това вампирясване на проекти не може да продължава. Той припомни, че ядреният строеж върви от 35 години, а "така, както продължават нещата, може още 35 години да го строим". Според Попов разговорът на АЕЦ "Белене" трябва да се прекрати веднъж завинаги.
Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум от своя страна изрази мнение, че държавата няма никакво място в управлението на енергийни активи и в инвестициите в отрасъла. По думите му тези мегапроекти са част от схема за преразпределение на обществени средства към партии и групировки
Георги Касчиев изнесе данни, според които в края на ХХ век делът на ядрената енергетика в световен мащаб е била 18%, в момента е под 12%, а според прогнози до 2030 г. ще падне до 4-7 процента заради бурното развитие на новите енергийни технологии.
Той попита и всички политици защо пропускат един от най-важните аспекти на ядрените проекти, а именно управлението на ядрените отпадъци. "В България не се събират пари за строеж на хранилище за радиоактивни отпадъци, което по днешни оценки би струвало около 3 млрд. евро. В момента тези средства не се обезпечават с отчисления от цената на тока от АЕЦ "Козлодуй". Отделно липсват 2 млрд. евро за извеждането на блоковете от действащата атомна централа", посочи експертът. Според него, за да се осигури сумата от тези 10 млрд. лв., трябва рязко увеличение на цената тока и АЕЦ "Козлодуй" да работи още поне 25 години. Той заяви, че площадката за АЕЦ "Белене" е идеална за развитие на икономическа зона, тъй като има изградената необходима инфраструктура и може да привлече инвеститори, а това да даде тласък за развитие на региона, които е сред бедните у нас.
Бившият ни посланик в Русия Илиян Василев попита защо при разговорите за АЕЦ "Белене" се обръща внимание само разходите и никога около приходите. Той отбеляза, че през 2009 г. БЕХ е разполагал с активи за 13-14 млрд. лв., а днес те са едва около 5 млрд. лв., като компанията има дългове за над 2 млрд. лв.
Към края на конференцията експерите се обединиха около позиция, според която преценката за бъдещите енергийни политики трябва да се прави не само на национално, но и на общоевропейско ниво. "Иначе има сериозен риск от възприемане на неадекватна енергийна стратегия, изграждане на обезценени енергийни активи и отслабена енергийна сигурност", посочват експертите.
В позицията им се допълва, че принципът “ефективността на първо място” трябва да се приложи към всеки енергиен проект, който би разчитал на публични средства за изграждането си.
Стратегическото развитие включва и решаване на проблемите на закърнялата пазарна реформа в България, киберсигурността на енергийната система, регионалното планиране на развитието и изграждането на интегрирани пазари, компенсиране на енергийната бедност с подходящи механизми, гаранциите за потребление и целите, свързани с климата и околната среда, смятат още участниците в конференцията.
Те препоръчват преразглеждане на провежданите политики в енергетиката и залагане на децентрализирана, гъвкава и бързо управляема енергетика.
