Бедността, социалното изключване и неравенството между доходите в страната ни все още са сред най-големите в ЕС. Това показва новият доклад на Европейската комисия за България за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси.
В документа, изготвен от Европейската комисия, се обръща внимание, че със застаряването на българското население и увеличаващия се недостиг на квалифицирани работници, адекватното справяне с тези предизвикателства и ускоряването на икономическия растеж ще зависят във все по-голяма степен от способността на страната ни да направи структурни реформи.
„Инвестициите в повишаването на уменията, в инфраструктурата и в научните изследвания и иновации ще подкрепят производителността и ще спомогнат за това България да настигне останалата част от ЕС.
Това също така ще засили устойчивостта и конкурентоспособността на отворената българска икономика, особено предвид нарастващите международни рискове“, пише в публикувания на сайта на финансовото министерство доклад.
ЕК посочва, че засега икономическият растеж остава стабилен. Обръща се внимание, че реалният брутен вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. е нараснал с около 3.2%, а през тази и следващата години прогнозите са за ръст от 3.6%.
Изпълнителният орган на ЕС обаче отбелязва, че въпреки своите относително добри цялостни икономически резултати, България настига бавно останалите страни членки. БВП на глава от населението, който през 2017 г. се е равнявал на 50 % от средния за ЕС, от 2011 г. насам обаче той е нараствал само малко по-бързо, отколкото средното за ЕС.
Растежът на потенциалния БВП пък се е засилил през последните години. Според ЕК това се дължи предимно на факторната производителност, докато влаганият капитал и труд имат скромен принос.
Като потенциални пречки пред бъдещия икономически ръст Европейската комисия отбелязва, че потенциалът за него може да бъде възпрепятстван от неблагоприятните демографски тенденции и увеличаващия се недостиг на квалифицирани кадри. Потенциална спънка могат да са и задълбочаващите се регионални различия в страната.
Според организацията инвестициите в транспортната, енергийната и водната инфраструктура ще подобрят условията за привличане на преки чуждестранни инвестиции и ще засилят конкурентоспособността на предприятията. Необходими са повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), за да се даде тласък на производителността, както и да се засилят връзките между предприятията и научноизследователските институти и да се постигне по-добре интегрирана система за научни изследвания и иновации.
Според ЕК все още са налице големи предизвикателства пред българската образователна система. Трайно високите равнища на преждевременно напускане на училище и слабите образователни резултати подчертават необходимостта от значителни инвестиции в образованието.Включването на ромите в образованието и голямото въздействие на социалноикономическия статус върху образователните резултати остават проблематични.
Посочва се още, че публичните разходи за здравеопазване остават много ниски, че реформата на публичната администрация продължава да е бавна и да не води до достатъчни подобрения, а средата за бизнес остава слаба.
