Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

ДКЕВР отложи с минимум две седмици решението за лицензите на ЕРП-тата

28 април 2014, 10:25 часа • 32318 прочитания

За втори пореден път Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) отложи решението си дали да стартира процедура по отнемане на лиценза на трите електроразпределителни дружества у нас - ЧЕЗ, ЕВН (EVN) и Енерго-про.

Отлагането е отново от две седмици - до 12-ти май. А причината е повече от прозаична - ЕРП-тата да си доустановят позициите по казуса, защото EVN (ЕВН) е помолило за допълнително време да представи доказателства в своя защита. ЧЕЗ и Енерго Про вече са представили становища по случая, но тъй като процедурите на трите дружества са подобни, на всички тях се дава срок до 12 май за допълнителна информация, която искат да представят. Кога обаче ДКЕВР ще вземе окончателно решение за отнемането на лицензите, не е ясно.

Припомняме, че на 7 април електроразпределителните дружества поискаха време, за да се запознаят с всички доказателства на НЕК по спора кой на кого и какво дължи. На същото заседание стана ясно и че НЕК е внесла нови доказателства, които се оказаха фактури. Това стана точно преди да изтече информацията, че европейският енергиен комисар Гюнтер Йотингер е изпратил писмо до икономическия и енергиен министър Драгомир Стойнев относно казуса. В него Йотингер пита защо държавата се меси в търговски спор, какъвто е този между НЕК и ЕРП-тата. Последва среща на Стойнев с Йотингер, но на практика специално за ЕРП-тата не излезе никаква информация какво точно са си говорили двамата.

Стана ясно обаче, че за пореден път версията на Стойнев и на ЕК след негова среща с чиновници от Брюксел е различна. Икономическият ни и енергиен министър заяви, че ЕС стои твърдо зад "Южен поток", а говорителят на Йотингер каза, че морската част на газопровода в български териториални води си е част от територията на България и съответно Третия либерализационен пакет важи. С други думи - промените за статута на "Южен поток" в Закона за енергетиката, които минаха на първо четене (най-вече чл. 172ж), не срещат одобрението на Брюксел, защото ЕС подозира, че понятието "морски газопровод" може да бъде използвано, за да се заобиколи изискването трети страни да имат достъп до газопровода, както и да се повлияе на това кой определя стойността на транзитите на българска територия - независим енергиен регулатор или "Газпром".

Какъв е спорът по същество - НЕК твърди, че енергоразпределителните дружества дължат 348 млн. лева. На ЕВН се падат 216,5 млн. лв., на Енерго Про - 67,4 млн. лв., а на ЧЕЗ – 63,7 млн. лв. ЕРП-тата обаче казват, че НЕК им дължи 415 млн. лева неплатени суми заради доставка на зелена енергия и са били принудени да направят насрещни прихващания, защото са щели да изпаднат в несъстоятелност. Според ЕРП-тата това е европейска практика, а законите в България също я позволяват - член 103 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на Република България.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес