Народното събрание отхвърли на първо четене внесения от БСП проект за промени на Закона за храните, според който търговските вериги трябва да продават определен процент български стоки.
Още: Лоши новини за икономиката на Германия: Доклад на Бундесбанк
Още: ЕК ще обяви скоро мерки за намаляване цените на енергията
Решението беше взето със 102 гласа "за", 19 "против", 90 се въздържаха. Това беше пореден опит на партията да прокара подобна инициатива, след като през октомври 2016 г. депутати от левицата пак внесоха подобен проектозакон, като идеята бе част от предизборната кампания на червената партия. До гласуване на текстове тогава обаче не се стигна.
Освен фиксиран процент български храни в големите вериги според вида стока - над 70% за вино и млечни продукти, над 50% за плодове и зеленчуци и между 50 и 25% за месо, в проекта се предлагаха и други мерки като още по-къси срокове за разплащане с доставчици - 10 дни, затягане на контрола и солени санкции за неспазване на разпоредбите.
Мнения
Още: Фон дер Лайен: Няма по-свързани икономики от тези на ЕС и САЩ
Още: Красен Станчев: Тревогите на Европа от митата на Тръмп са силно преувеличени
Идеите очаквано бяха приветствани приветстват от браншовите асоциации на български производители, а против са тези на търговците, както и ресорните институции. Междувременно и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе с официално отрицателно становище. Според регулатора ефектът от подобни мерки би бил ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и вероятна наказателна процедура от Брюксел.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Как извънредното положение в енергетиката на САЩ се отрази върху цената на петрола?
Още: Шолц поиска европейски субсидии за електрическите автомобили
Според вносителите целта е да се гарантира интересът на българските земеделски стопани във връзка с нелоялни търговски практики и от неприемливите действия на търговците и да се даде гаранция на потребителите, които съзнателно търсят българските храни, и да се създадат условия за повишаване на доверието. В мотивите е записано също, че изискването за присъствие на определен процент български стоки не засяга дребните търговци, малките магазини и специализираните бутикови магазини за търговия с храни.
Така според вносителите българските производители ще имат "равен шанс пред вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи земеделски субсидии. В същото време регулацията не ограничава чуждите производители".
Дебатът
Още: Икономическите нагласи в Германия се влошиха неочаквано рязко
Още: Държавата да купи рафинерията в Бургас: Писмо на икономисти и енергетици
В откриването на дебатите депутатът от БСП Светла Бъчварова-Пиралкова обясни, че от 2016 година българските земеделски стопани получават субсидии за обвързана подкрепа, за които трябва да произвеждат определено количество продукция и тя да е реализирана.
„Искаме сивият сектор да изчезне, производителите да реализират продукцията си, а не им осигуряваме равен достъп до пазара“, коментира тя.
Георги Станков от ГЕРБ обясни, че предлаганите промени не могат да изпълнят целта да стимулират предлагането на български стоки, а въвеждат ограничения в избора на потребителя.
Зам.-председателят на парламентарната група на социалистите БСП Драгомир Стойнев коментира, че ако за управляващите българските стоки са с по-лошо качество, за БСП е обратното. „Искаме българският потребител да има достъп до качествена българска храна и това целят промените“, заяви той.
Делян Добрев от ГЕРБ контрира с мнение, че браншовите организации са против законопроекта. Според него той ще доведе до дефицит на стоки и по-високи цени.
