Успяхме да влезем в 16 икономически сектора, да работим с повече от 10 браншови организации и над 100 български предприятия, в които да анализираме възможността и сегашната ситуация с оглед на предизвикателството, наречено дигитална трансформация. Това каза председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев по време на заключителна конференция по проект "Готови за дигитална трансформация", осъществен в периода от 1 декември 2021 г. до 30 юни 2023 г. от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси".
По думите му има огромни предизвикателства пред българската икономика и още по-големи пред пазара на труда. Новите технологии изискват нови умения, а понякога и намаляване броя на работната сила, защото в голяма степен те заместват човешкия труд. Но технологиите трябва да бъдат управлявани и това може да се прави само от хора.
"На нас ни се иска при тази трансформация да не оставим хората на улицата, а те да останат част от трудовия процес", заяви Митрев.
Още: Едва 19% от работещите имат дигитална компетентност
Според него демографията в България не дава поводи за голям оптимизъм, че ще има млади хора, които ще влязат в производствения процес и ще са ангажирани с това да добавят стойност. По думите му новите технологии са нещото, което може би ще помогне при липсата на квалифицирани кадри – да останем адекватни на това, което ни предстои.
"На практика тази мярка е част от разработването на обща рамка на дигиталните умения в България, да можем да подготвим работната сила за това, което вече ни се случва – дигиталната трансформация", коментира зам.-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
Тя си спомни, че когато са започнали работа по тази конкретна мярка преди 2 години, не са имали никакви съмнения колко актуална ще е тя, но никой не си е представял, че ще е десет пъти по-актуална днес.
По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов това е мащабен проект, обхванал 16 икономически сектора – пъстри и различни, което е породило някои проблеми, тъй като всеки сектор има своята специфика. Проектът е обхванал над 104 предприятия и над 800 респонденти.
"Създадохме стандарти за компетентност, базирани на нашите проучвания и на европейската рамка, валидирахме ги и ги внедрихме в практиката на предприятията. Те касаят 87 ключови за секторите длъжности и професии", сподели Томов.
Той допълни, че в 2 икономически сектора са експериментирали и са създали модели на социално партньорство между бизнеса и синдикатите – млекопреработването и преработката на плодове и зеленчуци.
Също така са разработили, с оглед на валидността на проекта, платформа за оценка на специфични дигитални умения, като са оценили уменията на около 516 заети лица.
Разработили са и електронна платформа за обучението, която съдържа 36 електронни курса в областта на специфични за тези професии и длъжности дигитални умения. През нея са преминали пилотно обучение около 700 човека.
"По отношение на секторните анализи обърнахме особено внимание на предизвикателствата, нивото на технологичното развитие, нивото на дигитализацията, пречките и затрудненията. Приложихме съвременни инструменти, така че тези анализи са изключително ценни за сектора, за предприятията и за институциите", посочи Томов.
"Разработването на електронните инструменти за оценка беше голямо предизвикателство, като се ориентирахме към 2 инструмента. Единият е за самооценка, а вторият стъпва на оценка, като съдържа 2 елемента – оценяване на обща базова компетентност и свободноизбираем от 20 различни компетентности", обясни Томов.
По думите му ситуацията с уменията е, че всеки трети от изследваните лица има посредствено ниво на базови умения. Около 70 на сто от заемащите ключови позиции не покриват изискваното ниво на компетентност. Около 22-30 на сто от изследваните лица покриват ниско ниво на владеене на дигитални умения.
"Българската икономика изостава по отношение на дигитализацията от другите европейски страни. Особено внимание трябва да се обърне и на малките и средните предприятия. Образованието също трябва да се отвори към бъдещето. Работодателите трябва да променят изцяло подхода си в обученията", посочи Томов.
По думите му говорим за Индустрия 4.0, а Индустрия 5.0 чука на вратата. Тя не е алтернатива, а естествено продължение. Няма да изчезнат работни места, ще се появят нови, но с нови качества на умения. Според Томов в Индустрия 5.0 на човека не се гледа като на разход, а на инвестиция за компанията. Той заключи, че бъдещето се решава в настоящето.
