Износът на български твърд алкохол за страните от Европейския съюз бележи ръст през 2016 година. Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на депутатски въпрос.
5,76 млн. литра алкохол за изнесени за първите осем месеца на годината. За цялата 2015 г. износът на спиртни напитки към страни от ЕС е 4,6 млн. литра.
Най-сериозен ръст на износа на ракия, българска водка и други високо-градусни напитки, страната ни постига в Италия, Франция и особено Румъния. За периода януари-август за Румъния е изнесен български твърд алкохол в размер на 4,3 млн. литра.
В същото време налице е запазване на количествата български вина, които се изнасят за страните от ЕС. През 2015 г. са изнесени 40 млн. литра вина, а през първите осем месеца на настоящата година са изнесени 27 млн. литра.
Тенденцията за износа на български спиртни напитки и вино за ЕС се транспонира и в търговията с трети страни. За първите осем месеца на 2016 г. България е изнесла 2,6 млн. литра спиртни напитки, а през цялата 2015 г. това количество е 2,2 млн. литра, като най-сериозен ръст се отбелязва при износа за Сърбия. Износът на българско вино за трети-страни обаче бележи известен застой. Ако през 2015 г. са изнесени 9,3 млн. литра вино, то за първите осем месеца на тази година количеството е 4,3 млн. литра. Сред пазарите, на които българското вино започва да намалява е този в Русия.
Междувременно в началото на октомври се очаква правителството да приеме изцяло нов Закон за виното и спиртните напитки. “Предлаганият проект отменя действащия досега Закон за виното и спиртните напитки и ще регулира по нов начин обществените отношения, свързани с условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина, оцета, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал”, пише в мотивите на проектозакона.
С приемането на новия Закон за виното и спиртните напитки се очаква да бъдат постигнати следните цели: Възвръщане на старите пазари на вино и спечелване на нови в рамките на единния пазар на ЕС и по света; Създаване на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането; Осигуряване на прозрачна, справедлива и навременно функционираща система за ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения, адаптирана към нуждите на лозаро-винарския сектор; Използване на референтни методи за изотопен анализ, като се улесни интерпретирането на резултатите от подобни анализи; Предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството.
В закона са уредени условията и реда за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане, на територията на страната. В Закон за виното и спиртните напитки се уреждат условията и редът за признаване на браншови организации на производителите, изпитателните лаборатории и методите за изпитване, контролът върху производството и търговията на лозаро-винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и утвърждаването на състава на дегустационните комисии.
Предвидените санкциите в административнонаказателните разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите, за да се постигне превъзпитание и превенция с цел събираемост и защита на потребителите.
