Две седмици поред, при това в самия им край, България се разтърсваше от криза, свързана с банки. Първо беше Корпоративна търговска банка, след това дойде и ред на Първа инвестиционна банка. Слухове, парченца информация, поднесени къде коректно, къде некоректно, доведоха до невиждани от 1996-1997 година опашки на хора, искащи да си изтеглят парите.
Веднага след „Черния 27 юни” ДАНС се разшета и задържа Венцислав Ангелов, по-известен с прякора си Венци Чикагото, заради статус във Facebook, в който Чикагото публикувал клип с името на „следващата банка, която ще бъде атакувана от ПИБ”. Чикагото е баща на Йордан Бонев, който дълго време беше дясна ръка на Бисер Миланов-Петното.
Във Facebook известният журналист Григор Лилов, който има предаване и по телевизия СКАТ, оповести, че Чикагото е задържан заради пусната статия "Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото". В личния си профил във Facebook, на 29 юни тази година Лилов пише, че това е негова статия и е пусната на 27 юни миналата година. В поста си той коментира, че не е арестуван, защото е авторитетен автор и евентуално негово задържане би предизвикало много въпроси, включително от чужбина. А ден по-късно, на 30 юни, обяснява в цели 18 страници колко пропаднала е системата и как се държи едва ли не на клечки. В самия материал има подробности относно това какво е валутен борд, защо у нас този борд всъщност бил вече паднал, колко малко пари в брой имало в обръщение, как Фондът за гарантиране на влоговете у нас всъщност нищо не можел да гарантира при растяща криза, как заемът от 1,5 млрд. евро, емитиран с малко над 3% лихва всъщност е загуба за страната, защото сме „ипотекирали” фискалния си резерв и доста други неща.
Ликвидността на банките
Проверка на Actualno.com показа, че по отношение на ликвидността в банките всъщност има доказателство, че далеч няма поводи за притеснение. Доказателството е участието на банките в аукционите за държавни ценни книжа. Масово там има презаписвания, дори при големи суми, което подсказва както интерес, така и възможност да се използва ресурс, за да се купува. От външната емисия на стойност 1,5 млрд. евро банките в България са купили почти 15%. А данните за участието в аукциони са публични – могат да се видят в страницата на Министерството на финансите (бел. ред - най-долу).
При емитирането на книжа и тегленето на заем процедурата е много строга, уверяват от Министерството на финансите. Разбира се, има клаузи, които пазят правата на инвеститорите, но е абсурд да се смята, че заради теглен външен заем няма да можем да си ползваме фискалния резерв – това е несериозно, коментира за Actualno.com финансов експерт, който пожела да остане анонимен, тъй като е на държавна служба и няма официално разрешение да коментира финансови теми.
Същевременно г-н Лилов цитира Financial Times и анализ на експерти от инвестиционната банка Nomura за банковата ни система. Пропуснато е обаче да се каже, че анализът, заедно с размислите на автора от Financial Times, са публикувани в блога на авторитетното икономическо издание - а има разлика между блог и официална статия.
Какво се казва във въпросния материал – че БНБ предполага, че делът на лошите кредити в българската банкова система е около 18%, а не 17,1%, каквато е официалната статистика. Написано е още, че резервите за покритие на обезценени кредити са „на средно ниво” и стигат за 49% от обезценените заеми. И заключението на Nomura е, че нетната дупка в банковата система възлиза на 6,3% от БВП на България или 2,6 млрд. евро. Експертите на японската банка коментират още, че при това положение лихвата от 3,055% при пласирането на емисията от еврооблигации на стойност 1,5 млрд. евро показва „пълния триумф на поведението на инвеститорите в световен мащаб, които продължават да действат не на ниво фундаменти”.
Между другото, още на 30 юни, т.е. понеделник, България набра още около 1,2 млрд. лева при аукцион на петмесечни сконтови държавни ценни книжа. С това парите, които влязоха в страната ни само от двете емисии, са в размер на грубо 2,1 млрд. евро – с половин милиард евро по-малко от соченото като дупка от Nomura. Като добавим и разрешената от ЕК кредитна линия за 3,3 млрд. лева обаче, нещата се променят.
МВФ и валутния борд
В свои материали, публикувани във Facebook, Лилов посочва, че е имало мисия на МВФ, която е разработвала план какво да се прави при падането на валутния борд в България. Actualno.com се сдоби с протокола от последната мисия, водена от Мишел Шанън. По отношение конкретно на финансовата система в България заключението е следното – ръстът на кредитиране остава нисък, системата е стабилна и ликвидна, като лошите кредити на банките са подкрепени от провизии и значителни капиталови резерви, както и от оптимистичната нетна позиция на активите на чуждестранните пазари. Банките трябва да продължат да намаляват обема на проблемни активи и да събират свързаните с тях косвени задължения, за да преодолеят несигурността във връзка със стойността на активите и да подкрепят инвестициите в икономиката. В перспектива, промените в рамката на провизиите, които се правят с въвеждането на нов регулаторен режим по европейска директива и вървят по план, ще засилят още повече важността на поемането на кредити от банките. При поемането на кредити ще има още по-голямо внимание относно произхода на всеки кредит т.е. защо е вземан и ще се подчертава по-ясно оценката на качеството и жизнеспособността както на основни проекти, така и на косвените, които се кредитират.
В по-общ план се казва, че МВФ продължава да прогнозира умерен икономически ръст за страната ни през тази година, като сред мотивите за прогнозата се изтъкват „по-високото усвояване на еврофондове” и „ръстът на износа”. Очакваме високо ниво на безработица, но и нивото на заетост се повишава, казват още от МВФ. Политическата несигурност си остава основен риск за бъдещето в търговските отношение на България с партньорите ѝ от еврозоната.
Фондът за гарантиране на влоговете
Интересни са и приказките на г-н Лилов за Фонда за гарантиране на влоговете. В текста си той твърди, че „парите на Фондът за гарантиране на депозитите и парите на Българската банка за развитие са част от фискалния резерв на правителството”. Изглежда тук се бърка Сребърния фонд с Фонда за гарантиране на депозитите, коментира източник на Actualno.com във финансовото ведомство. Сребърният фонд гарантира сигурността на пенсионната система и беше създаден през 2006 година. Постъпленията му се формират по следния начин: 25% от бюджетния излишък, 90% от приватизационните сделки, всички концесионни такси и отчисления, както и други средства. От две години насам той се пази в седмични депозити в БНБ, като е и част от фискалния ни резерв. Фондът влезе във фискалния резерв по времето на Бойко Борисов заради Симеон Дянков, който искаше той да инвестира в държавни и общински ценни книжа, в акции на дружества, регистрирани в България, в недвижимо имущество и ценни метали.
