Две седмици поред, при това в самия им край, България се разтърсваше от криза, свързана с банки. Първо беше Корпоративна търговска банка, след това дойде и ред на Първа инвестиционна банка. Слухове, парченца информация, поднесени къде коректно, къде некоректно, доведоха до невиждани от 1996-1997 година опашки на хора, искащи да си изтеглят парите.
Още: Стратегията на Путин - с войната крие мизерията на руснаците
Още: Нова възможност за парите от ПВУ - да се пренасочват за отбрана
Веднага след „Черния 27 юни” ДАНС се разшета и задържа Венцислав Ангелов, по-известен с прякора си Венци Чикагото, заради статус във Facebook, в който Чикагото публикувал клип с името на „следващата банка, която ще бъде атакувана от ПИБ”. Чикагото е баща на Йордан Бонев, който дълго време беше дясна ръка на Бисер Миланов-Петното.
Във Facebook известният журналист Григор Лилов, който има предаване и по телевизия СКАТ, оповести, че Чикагото е задържан заради пусната статия "Валутният борд пада, идва инфлационен шок, после въвеждаме еврото". В личния си профил във Facebook, на 29 юни тази година Лилов пише, че това е негова статия и е пусната на 27 юни миналата година. В поста си той коментира, че не е арестуван, защото е авторитетен автор и евентуално негово задържане би предизвикало много въпроси, включително от чужбина. А ден по-късно, на 30 юни, обяснява в цели 18 страници колко пропаднала е системата и как се държи едва ли не на клечки. В самия материал има подробности относно това какво е валутен борд, защо у нас този борд всъщност бил вече паднал, колко малко пари в брой имало в обръщение, как Фондът за гарантиране на влоговете у нас всъщност нищо не можел да гарантира при растяща криза, как заемът от 1,5 млрд. евро, емитиран с малко над 3% лихва всъщност е загуба за страната, защото сме „ипотекирали” фискалния си резерв и доста други неща.
Ликвидността на банките
Още: "Денят на освобождението": Тръмп обеща невиждани мита, но те могат да сринат американската икономика
Още: Драстична промяна: КЕВР утвърди цената на природния газ за април
Проверка на Actualno.com показа, че по отношение на ликвидността в банките всъщност има доказателство, че далеч няма поводи за притеснение. Доказателството е участието на банките в аукционите за държавни ценни книжа. Масово там има презаписвания, дори при големи суми, което подсказва както интерес, така и възможност да се използва ресурс, за да се купува. От външната емисия на стойност 1,5 млрд. евро банките в България са купили почти 15%. А данните за участието в аукциони са публични – могат да се видят в страницата на Министерството на финансите (бел. ред - най-долу).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Втората най-голяма въглищна централа у нас спира - без съкращения, но и без визия за бъдещето
Още: Какви са най-търсените жилища в София: Изненадващи данни
При емитирането на книжа и тегленето на заем процедурата е много строга, уверяват от Министерството на финансите. Разбира се, има клаузи, които пазят правата на инвеститорите, но е абсурд да се смята, че заради теглен външен заем няма да можем да си ползваме фискалния резерв – това е несериозно, коментира за Actualno.com финансов експерт, който пожела да остане анонимен, тъй като е на държавна служба и няма официално разрешение да коментира финансови теми.
Същевременно г-н Лилов цитира Financial Times и анализ на експерти от инвестиционната банка Nomura за банковата ни система. Пропуснато е обаче да се каже, че анализът, заедно с размислите на автора от Financial Times, са публикувани в блога на авторитетното икономическо издание - а има разлика между блог и официална статия.
Какво се казва във въпросния материал – че БНБ предполага, че делът на лошите кредити в българската банкова система е около 18%, а не 17,1%, каквато е официалната статистика. Написано е още, че резервите за покритие на обезценени кредити са „на средно ниво” и стигат за 49% от обезценените заеми. И заключението на Nomura е, че нетната дупка в банковата система възлиза на 6,3% от БВП на България или 2,6 млрд. евро. Експертите на японската банка коментират още, че при това положение лихвата от 3,055% при пласирането на емисията от еврооблигации на стойност 1,5 млрд. евро показва „пълния триумф на поведението на инвеститорите в световен мащаб, които продължават да действат не на ниво фундаменти”.
Още: Още една европейска страна се раздели с въглищата
Още: Обрат с инфлацията: Нови данни за еврозоната
Между другото, още на 30 юни, т.е. понеделник, България набра още около 1,2 млрд. лева при аукцион на петмесечни сконтови държавни ценни книжа. С това парите, които влязоха в страната ни само от двете емисии, са в размер на грубо 2,1 млрд. евро – с половин милиард евро по-малко от соченото като дупка от Nomura. Като добавим и разрешената от ЕК кредитна линия за 3,3 млрд. лева обаче, нещата се променят.
МВФ и валутния борд
В свои материали, публикувани във Facebook, Лилов посочва, че е имало мисия на МВФ, която е разработвала план какво да се прави при падането на валутния борд в България. Actualno.com се сдоби с протокола от последната мисия, водена от Мишел Шанън. По отношение конкретно на финансовата система в България заключението е следното – ръстът на кредитиране остава нисък, системата е стабилна и ликвидна, като лошите кредити на банките са подкрепени от провизии и значителни капиталови резерви, както и от оптимистичната нетна позиция на активите на чуждестранните пазари. Банките трябва да продължат да намаляват обема на проблемни активи и да събират свързаните с тях косвени задължения, за да преодолеят несигурността във връзка със стойността на активите и да подкрепят инвестициите в икономиката. В перспектива, промените в рамката на провизиите, които се правят с въвеждането на нов регулаторен режим по европейска директива и вървят по план, ще засилят още повече важността на поемането на кредити от банките. При поемането на кредити ще има още по-голямо внимание относно произхода на всеки кредит т.е. защо е вземан и ще се подчертава по-ясно оценката на качеството и жизнеспособността както на основни проекти, така и на косвените, които се кредитират.
В по-общ план се казва, че МВФ продължава да прогнозира умерен икономически ръст за страната ни през тази година, като сред мотивите за прогнозата се изтъкват „по-високото усвояване на еврофондове” и „ръстът на износа”. Очакваме високо ниво на безработица, но и нивото на заетост се повишава, казват още от МВФ. Политическата несигурност си остава основен риск за бъдещето в търговските отношение на България с партньорите ѝ от еврозоната.
Фондът за гарантиране на влоговете
Интересни са и приказките на г-н Лилов за Фонда за гарантиране на влоговете. В текста си той твърди, че „парите на Фондът за гарантиране на депозитите и парите на Българската банка за развитие са част от фискалния резерв на правителството”. Изглежда тук се бърка Сребърния фонд с Фонда за гарантиране на депозитите, коментира източник на Actualno.com във финансовото ведомство. Сребърният фонд гарантира сигурността на пенсионната система и беше създаден през 2006 година. Постъпленията му се формират по следния начин: 25% от бюджетния излишък, 90% от приватизационните сделки, всички концесионни такси и отчисления, както и други средства. От две години насам той се пази в седмични депозити в БНБ, като е и част от фискалния ни резерв. Фондът влезе във фискалния резерв по времето на Бойко Борисов заради Симеон Дянков, който искаше той да инвестира в държавни и общински ценни книжа, в акции на дружества, регистрирани в България, в недвижимо имущество и ценни метали.
