Колко са похарчили потребителите по света за енергия по време на световната енергийна криза и кой ще плаща за енергийния преход? На този въпрос се опитва да отговори доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), който изследва предизвикателствата за потребителите вследствие на енергийния преход към чиста енергия и как те могат да бъдат адресирани. ОЩЕ: ЕК одобри държавна помощ от 142 милиона евро за съхраняване на газ в България
Today’s energy system is failing to deliver affordable energy for all: many millions of people lack access to clean cooking & electricity
— International Energy Agency (@IEA) August 17, 2024
In advanced economies, the poorest households spend up to 25% of their income on home energy bills & transport fuel: https://t.co/xrpUSNNEh8 pic.twitter.com/gd6ch4lD3F
Колко плащат потребителите по света за енергия?
Достъпността винаги е проблем за потребителите и политиците, но това се засили през последните години от скоковете на цените на изкопаемите горива по време на световната енергийна криза и произтичащия от това натиск върху разходите за живот. Потребителите по света са похарчили близо 10 трилиона щатски долара за енергия през 2022 г. – средно над 1 200 щатски долара на човек – дори след отчитане на субсидиите и спешната подкрепа, мобилизирана от правителствата.
Това е с близо 20% повече от средното за предходните пет години. Някои страни и общности преживяха много по-голям шок и високите цени удариха най-тежко бедните и уязвимите както в развиващите се, така и в напредналите икономики. Почти един на всеки десет души в Европейския съюз – повече от 40 милиона души – не успя да поддържа домовете си достатъчно топли.
Днес около 50% от общите енергийни разходи на потребителите са за петролни продукти, а други 35% са за електричество. При бърз енергиен преход тези места се разменят, което прави цената на електроенергията ключова мярка за достъпност за повечето потребители, се посочва в доклада.
Ключовият въпрос?
Кой поема първоначалните разходи за енергийни преходи е политически въпрос, на който страните ще намерят различни отговори.
Тъй като разходите за живот се увеличиха по целия свят, се появиха важни въпроси за това как да се плаща за прехода към чиста енергия, както и как ще се споделят разходите и ползите. По-специално, домакинствата с ниски доходи рискуват да бъдат изключени от преход, ако не могат да си позволят. първоначалните разходи.
Пътят към по-евтина енергия
Прогнозата на МАЕ е, че бързите преходи към чиста енергия водят до по-ниски потребителски сметки.
В доклада се посочва още, че енергийните преходи предлагат път към по-евтина енергия, но правителствата, производителите и потребителите трябва да внимават за неравностите по пътя
Анализът дава примери за това как добре разработените политики могат да донесат технологии за чиста енергия в домакинствата и общностите, които иначе биха били недостатъчно обслужвани.
Правителствата са използвали минимални стандарти за енергийна ефективност и допълнително финансиране, за да направят високоефективните уреди по-достъпни.
Там, където са въведени схеми за ценообразуване на въглеродните емисии, има нарастващ опит за това как свързаните с тях приходи могат да се използват за социални аспекти на енергийните преходи, следвайки примерите на Европейския съюз за социален климатичен фонд или Калифорнийския климатичен кредит. ОЩЕ: Евтините електромобили: Китай е напът да промени картата на световното производство
Политиките са фокусирани върху набор от достъпни възможности за чист транспорт. Закупуването на нова електрическа кола не е опция за повечето домакинства с ниски доходи, но има политики, които могат да направят електрифицирания транспорт по-широко достъпен, с примери от Китай и Индия за подкрепа за електрифицирането на обществения транспорт и стимулиране на закупуването на електрически два - и триколесни. Правителствената подкрепа сега се разпростира върху пазарите на електрически превозни средства втора употреба в някои страни. ОЩЕ: МАЕ: Глобалните инвестиции в чиста енергия ще достигнат 2 трлн. долара през 2024 г.
Погрешните схващания
Въпросите за достъпността и справедливостта са централни за прехода към чиста енергия, като дебатът се подхранва от две погрешни схващания, отчита докладът.
Първо, че днешният натиск върху разходите за живот е свързан с чистата енергия, а не с истинската причина – кризата в доставките на газ, която последва съкращенията на Руската федерация в доставките за Европа.
Второ, мнението, че технологиите за чиста енергия винаги са по-скъпи от тези, базирани на изкопаеми горива, което не се подкрепя от данните. Но въпреки това има основателни въпроси относно рисковете за достъпността, които могат да възникнат по време на прехода към чиста енергия, как ще се плаща за прехода и как ще се споделят разходите и ползите от прехода. ОЩЕ: Лоши новини за световния преход към възобновяема енергия
Целият доклад може да видите ТУК.
