Темата за изграждане на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ отново е на дневен ред. Правителството обяви, че ще даде мандат на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за разговори с различни американски компании, с цел проучване строителството на нови енергийни блокове в АЕЦ „Козлодуй“.
Действията на България трябва да бъдат насочени в изпълнението на тази задача, защото предстоящото извеждане от експлоатация на значителна част от въглищния парк ще породи нуждата от заместващи мощности в електроенергийната система на страната. Освен това преходът към нискоемисионни енергийни източници е факт, а енергийната трансформация на българската електроенергетика преминава през изграждането на нов ядрен капацитет, пише в свой анализ за Actualno,com енергийният експерт Борислав Боев.
Какви са възможностите за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй?
Възможностите за изграждане на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“ са свързани както с реализирането на проект за стандартен ядрен блок (1000 MW), така и със строителството на иновативни технологии като малките модулни реактори (ММР). Важно е да се отбележи, че получените лицензии за 7 блок в лицето на доклад за ОВОС и Заповед за одобряване на площадка към настоящия момент се отнасят за строителството на стандартен ядрен блок с номинална мощност 1000 MW. Това означава, че теоретично може да се използва доставеното оборудване за проекта „Белене“ (ВВЕР-1000) или да се изгради чисто нов блок като AP1000 на Westinghouse. В настоящата регулаторна конюнктура, реализацията на проект с ММР може да намери място като осми блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Идеята за изграждане на нови мощности в Козлодуй несъмнено е положителен знак както за развитието на ядрената енергетика в България, така и за работещите в централата, защото по този начин се гарантира бъдещето ѝ в един по-дългосрочен хоризонт, след края на експлоатационния живот на 5 и 6 блок. Поставеният акцент върху строителството на ядрени реактори от ново поколение като ММР придава съвършено нов контекст при развитието на ядрената енергетика в България.
За разлика от традиционните „големи“ реактори, ММР се отличават със своя компактен дизайн, възможности за масово производство на отделните компоненти и работа в режим „следване на товара“. Това означава, че изграждането им на теория би било свързано със значително по-ниски капиталови разходи, а участието им в електроенергийната система на страната би донесло ползи не само като базова, но и като маневрираща мощност, която да регулира и балансира системата в зависимост от товаровата динамика. Последното е изключително важно с оглед процесите по либерализация на пазарите, изграждането на междусистемна свързаност и турболентните процеси в електропотреблението в контекста на икономическата криза свързана с пандемията от COVID-19.
Кога може да се случи?
Трябва да се отбележи, че процедурите за лицензиране на нова ядрена мощност по принцип са тромави, защото са свързани с множество оценки както по технико-технологичната част, така и по икономическата. Освен спазването на българското законодателство, България трябва да се съобразява и с договора за Евратом и всички останали подписани международни споразумения и конвенции. Важното в случая е, че процедурата за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в ход, като в момента проекта има съвременен ОВОС и Заповед за одобряване на площадка от ядрения регулатор.
Изграждането на един ядрен блок и пускането му в промишлена експлоатация обикновено отнема между 8 и 10 години, и то в случай, че няма допълнителни административни или политически пречки. В този смисъл най-голямата заплаха пред изграждането на нови мощности традиционно е свързана с административно-регулаторната рамка и политическите фактори. С оглед на реалностите в енергетиката, реалистичните хоризонти за пускането на нови ядрени блокове са след 2030 г., когато се очаква и стартирането на процеса по извеждане от експлоатация на някои от въглищните централи.
Какви са предизвикателствата?
Обявяването намеренията за изграждане на нов ядрен капацитет на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ дават важен сигнал за развитието на ядрената енергетика в България както на национално, така и на международно ниво. Идеята за изграждане на реактори от ново поколение като ММР показва, че наред с добре познатите и утвърдени технологии, България все по-смело гледа към иновативните разработки в ядрения сектор. За да се случи един ядрен проект обаче, особено в днешната нестабилна геополитическа среда, са нужни много усилия както от ръководителите в енергетиката, така и от целия политически елит на страната. В този ред на мисли най-големият риск пред осъществяването на ядрените проекти в България, е политическия.
Именно липсата на капацитет при системното управление на енергетиката и яловата енергийна дипломация бяха в основата на пропадането на редица важни проекти в българската енергетика. И докато в миналото страната ни можеше да си позволи тези провали, дори и с цената на колосални финансови загуби, днес България няма право на подобни грешки. Енергийната трансформация вече е тук, а политиките на Европейския съюз в областта на енергетиката ще стават все по-рестриктивни по отношение на въглеродно-интензивните производства. Така нуждата от замяната на въглищата, особено в електроенергийния сектор, е належаща, а прехода към нискоемисионна енергийна система в България няма как да се случи без нови ядрени мощности.
