Растежът на българската икономика през 2018 г. може да бъде и повече от очакваните 3.9% и да достигне 4.2%, ако правителството адекватно насочи усилия за решаване на проблема с липсата на квалифицирана и производителна работна ръка. Това смята Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според която недостигът на кадри се очертава като основен проблем, възпиращ бизнеса да увеличава производството и износа.
Затова работодателската организация препоръчва в бюджета за идната година да бъдат планирани по-големи разходи и по-мащабни мерки за квалификация и за включване в пазара на труда на неактивните и продължително безработните българи. Друга ефективна мярка за бързо справяне с проблема с липсата на кадри е улесняване на вноса на работници от страни извън ЕС, смятат от АИКБ.
Анкета сред членовете на работодателската организация показва, че 61% от тях очакват продажбите им да нараснат през 2018 г., пише в. "Сега". Само една трета от фирмите обаче планират инвестиции догодина и причината за тази пасивност е продължаващото "вмешателство" от страна на държавата по отношение на доходите в частния сектор. Резкият скок на най-ниското месечно възнаграждение от 460 на 510 лв. от 1 януари 2018 г., както и повсеместното увеличение на минималните осигурителни доходи с близо 4% намалява конкурентоспособността на българските компании и дори крие рискове от декапитализацията им. Затова АИКБ настоява да се пристъпи към двустранно договаряне на минимални работни заплати по браншове между фирмите и синдикатите, както и да се премахне добавката за прослужено време - т.нар. класове. Други техни предложения са да се ускори темпът на нарастване на пенсионната възраст и за мъжете, и за жените, да се премахне платеният отпуск по време на майчинство, както и плащането на първите три дни от болничния от работодателя.
Бизнес организацията настоява още новият бюджет да не се планира с дефицит, като за целта се заложат по-високи приходи, а разходите за издръжка на администрацията се оптимизират. АИКБ са и против вдигането на заплатите в сектор "Сигурност" и на разходите за отбрана. Завишаването на инвестициите в образованието не трябва да е само за вдигане на заплатите на учителите, а и за професионално обучение, приложни научни изследвания и държавни стипендии за ученици и студенти.
