При липса на образование 18 пъти е по-висок рискът човек да влезе в капана на работещите бедни, става ясно от анализ на Икономическия и социален съвет, изготвен от главния икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев.
В кои сфери основно са работещите бедни?
Работещите бедни са основно в сектора на администрацията и услугите. Кацарчев коментира в студиото на Bulgaria on air, че под средната работна заплата са хората в администрацията, ВиК услугите, хотелиерството, ресторантьорството, строителството, преработващата промишленост, селското и горското стопанство. Освен това обясни, че са заети голямо количество лица, които извършват нискоквалифициран труд.
Още: Деница Сачева: Работещите бедни са около 22%
Той припомня, че издръжката на живот е около 1500 лв., а в същото време минималната работна заплата е 933 лв. Това означава, че ако човек работи на минимална работна заплата, ще трябва да икономисва значителна част от необходимите му стоки или услуги, за да може да оцелява.
"Минималната работна заплата трябва да бъде изтласкана значително нагоре. Самото общество трябва да узрее, за да просперира България, трябва да имаме солидарност помежду си. Около 600 000 души нямат осигуровки", заяви Кацарчев.
С най-ниска средна работна заплата са във Видин -1397 лв., Благоевград - 1417 лв., Кюстендил - 1424 лв., Смолян - 1433 лв., Силистра - 1471 лв. и Хасково - 1485 лв.
Връзката между бедността и здрвето
Още: Любослав Костов: Около 60% от хората у нас са “работещи бедни“
Освен това по думите му има анализи, които показват пряка връзка между бедността и здравето. "Виждаме какво се случва при децата като заболявания, например диабет“, казва Кацарчев. Според него това е заради некачествено хранене. Освен това демографията не върви. „Децата са огромен разход. В много случаи жените получават по-ниско възнаграждение от мъжете, но в други случаи е обратното. Има и доста бедни мъже. Поддържането на ниски заплати не води до нищо добро", коментира главният икономист на КТ "Подкрепа".
