207 фермери с фирми, регистрирани по Закона за храните, са в списъка на земеделското министерство. Онзи списък, от който търговските вериги трябва да изберат българските производители, които искат да се споразумеят с тях, за да изкупят продукцията им и да я предлагат в магазините си.
Този списък обаче дава добра представа за това какъв е профилът на земеделските производители в страната - какво се произвежда и къде.
Както при самото договаряне призна земеделският министър Десислава Танева - такъв е сектора - малък, разпокъсан, неорганизиран. Фермерите в списъка произвеждат сравнително малки количества. Най-много на брой са производителите на храни от животински произход, показва справка на 24 часа.
С последната промяна на постановлението за осигуряване на повече български стоки от 30 април, срокът за търговските вериги се удължи нови 14 дни. Така проверките на БАБХ дали се изпълняват квотите за продажба на местни храни ще почнат през третата седмица на май.
Каква е картината на българските фермери по райони
В списъците най-много са производителите на суровини и храни от животински произход – 66, а ако към тях се добавят и 44-те преработвателни предприятия за месо и мляко, стават 110.
Те, както и 62-мата производители и търговци на плодове и зеленчуци, а и 35-имата производители на семена са разпределени доста неравномерно из страната.
Очаквано най-много зеленчукопроизводители и отглеждащи овощни култури има в Тракийската равнина и в Благоевградско.
В Северна България има само десетина производители на грозде, малини, ягоди, ябълки и сливи. Това обаче не се отнася за Северозападна България, откъдето няма нито един отразен в списъка местен зеленчукопроизводител.
Няма също така и никой от София-област, ако не се смята един биопроизводител, чиято преработвателна база е в Софийско.
В списъците също така има петима производители на яйца, трима от които са в Софийско. Доста повече – 32-ма, са производителите на мед, но само шестима са от Северна България.
Прави впечатление, че млекопроизводителите и млекопреработвателите са доста повече и за разлика от останалите земеделци са разпределени по-равномерно из страната. Те са общо 43, но 15 от тях са всъщност големи и известни млекопреработвателни предприятия, които произвеждат доста голяма продуктова листа.
Малките семейни мандри, които предлагат сурово прясно мляко, кисело мляко, по един вид сирене или овче и козе мляко, са 28. Северозападна България е представена само с един такъв производител във Видин.
Освен чрез постановлението на МС помощ за фермерите ще има и чрез европейско финансиране. Брюксел даде зелена светлина държавите да използват неусвоени средства от програмите за развитие на селските райони за компенсиране на производители със суми от 5000 до 50 000 евро.
В България около 100 млн. лв. могат да бъдат прехвърлени за тази и подобни бъдещи схеми.
