Ива Рельовска е еколог, който заедно със семейството си развива Конна база “Спарата” в община Ихтиман. Мястото се намира на 20-тина километра от София. Конюшня, десетки животни, бистро, различни съоръжения за деца и най-вече уединение, което радва погледа с вдъхновяващата гледка към три планини, преливащи една от друга в хоризонта - Рила, Витоша и Стара планина. Преди месеци конната база се присъединява към проекта "Екозвезди" - полезна инициатива на Екопак, помагаща на бизнеса и природата да рециклират съвместно. Тя дава възможност на различни обекти да получат безплатно специални контейнери за пластмасови бутилки и алуминиеви кенчета, където да рециклират, а после "Екопак" извозва събраните количества. Така поводите да поговорим с Ива за екология станаха поне няколко. Ето какво ни сподели тя:
Как започна всичко с конната база?
Така се случи, че моето хоби - конната езда, се превърна в моя работа. С помощта на моето семейство построихме конюшна и изградихме помещенията. Всичко, което правим на базата, се стремим да бъде щадящо за околната среда. Събираме разделно и учим и децата включително да го правят, защото при нас се събират често детски лагери.
Какви са поводите, с които идват гостите на конната база?
Разнообразни и все интересни. Детски рожденни дни, юбилеи на възрастни, корпоративни обучения, събития с дегустация на вина, театрални работилници, скоро при нас ще има концерт…Също празници: Тодоровден, първи юни. Имаме батут, детска площадка, както и много животи: от понита до много високи коне, гъски, морски свинчета, зайчета, кокошки. Колкото и странно да звучи, заради анимационните филми и липсата на връзка с природата, децата понякога като видят заек, не го разпознават - имаше детенце, което убедено твърдеше, че зайците са лилаво-бели. Или пък очакват конете да са розови или сини. При нас децата се срещат с животинското царство отблизо.
Как се присъединихте към “Екозвезди”?
Следя всякакви публикации в интернет, свързан с екотематиката и така попаднах на предложението. Тук имаме немалко количество бутилки и кенчета заради бистрото, само че мястото е по-отдалечено от София. Оказа се, че няма проблем - разбираме се по телефона с “Екопак” - когато натрупаме достатъчно, те идват и го извозват, за да няма празни курсове.
Какви са екологичните навици, които ви изглеждат не просто препоръчителни, а задължителна част в всекидневието ни?
Най-напред, пазаруването. Да не си купуваме пластмасови неща, когато е възможно. Шишетата за вода да са метални или стъкло. По поляните да не се веят торбички, долетели кой знае откъде. Но не е само до навици, а и до държавно отношение. Депозитните системи в Западна Европа са навсякъде. Всеки е улеснен в задачата да рециклира. Законово трябва да се забранят много неща, които са бич за природата. И като възрастни да възпитаме децата в екологично мислене, защото те са нашето бъдеще.
Как тогава най-малките, посещаващи конната база, се отнасят към рециклирането и с какво им помагате?
Ето един любопитен пример. Ние генерираме много сезал, а сезалът е пластмаса, която се рециклира трудно, защото не може да отиде в жълтия контейнер. И дадохме на децата задача да помислят какво да се прави със сезала. И предложиха чудесни идеи. Единият вариант, който им хрумна, е пластмасата да се използва наново в производството на зеленчуци, за връзване на домати например - съвсем резонна идея. Предложиха да го ползваме също за водене на конете, за дърветата, които садим, въобще сезал вместо въже за всичко, за което се ползват въжетата. Предложиха дори да го ползваме за връзки за обувки. Или за украса, за гривни, за материал, с който да вържем на птиците хранилките, защото и това сме правили. И е много хубаво, че въображението им се движи в правилната посока - че разсъждават творчески, смело, но и много прагматично.
Впрочем, бяха изключително учудени, че дрехите ни често са от пластмаса, че чантите им са на практика от рециклирани шишета. Показах им точно чантата на “Екопак”, за да им дам пример, а те продължаваха всяка вечер с нов въпрос. И разбрах най-важното, то трябва да се подчертава непрекъснато: че отпадъкът не е точно отпадък, а материал, който може да се ползва отново и отново. Екологията въобще ни учи, че всичко е градивен материал. И децата го разбраха много добре. Сигурна съм, че това ще ги промени поне в малка степен.
Като еколог какво смятате, че трябва да се промени в отношението ни към околната среда?
Хаосът води до хаос и редът води до ред. Ако виждаш, че контейнерът е мръсен и прелива, сам се питаш защо въобще събираш разделно. Редовно ми се случва да надникна в жълтия контейнер и да видя, че това е пак “добрия стар” смесен битов отпадък. Трябва да има много кампании по училищата, да се възпитават децата нагледно. Според мен екологията в училище трябва да стане задължителна. В момента е загатната в учебниците, но само теоретично. Нека децата сами да се отдадат на екологични занимания и каузи, да учат практически - за тях това е интересно. А по-късно ще станат изключително отговорни възрастни, които ще пазят природата. С нея - и себе си.
