Пенка Тончева преподава биология и химия на деца от 8 до 10 клас в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев". А освен това организира пак там и клуб по екология - едно от любимите извънкласни занимания на учениците. Срещнахме се с нея в рубриката ни "Екозвезди", за да ни разкаже по какъв начин възпитава децата да рециклират отговорно, а и цялостно да възприемат екологичното мислене и да го превърнат в част от всекидневието си. Ето какво ни сподели Тончева:
Кое е нещото, което масовата представа за учителската професия обичайно пропуска да забележи?
Струва ми се, че не всички разбират колко ангажираща и трудна е нашата работа. Повечето хора се фиксират във въпросните два месеца отпуск, които имаме. А съвсем честно признавам - изтощението на един учител нерядко е толкова голямо, че понякога не стигат да се възстановиш физически и психически. Ние сме ангажирани по 24 часа в денонощието - с деца, с родители, с какво ли не. Винаги сме на линия и времето ни е изпълнено от-до. Трябва да си учител, за да го изпиташ в пълен мащаб.
Разбира се, може би хората не си дават сметка и за обратното - за удовлетворението, кеото един учител изпитва от контакта си с децата. Децата те зареждат с положителна енергия, която не можеш да получиш от общуването с възрастни. Аз им давам много, но и те на мен. В тази обмяна на енергия се таи едно много вълнуващо усещане, което е безценно и няма еквивалент.
С всеки нов випуск от ученици би трябва вие най-добре да забелязвате за промените, които настъпват в различните поколения. Какво ви прави впечатление?
Сегашното поколение е доста технологично. Мислят много бързо и да се работи с тях е удоволствие. Изключително информирани са. Интернет пространството им дава големи предимства. Да, би било добре да се информират и от книгите, но времето ни е такова, в забързаното ни ежедневие разчитат най-много на електронното устройство. Но трябва да кажа, че в тях все пак има и жажда към хартиения вариант. Те имат и някакъв рефлекс, който ги кара да осъзнаят, че преди тях са съществували други времена, в които хартията е била най-важна и се отнасят с любознателност и към нея.
Има още една промяна: и тя е, че между учител и ученик вече няма онази йерархия, каквато имаше в миналото. Тоест, отпаднало е цялото чувство за респект от предишните времена. Но пък това има друг плюс, който е хубаво да се изтъкне. Той е, че учениците те чувстват като приятел.
Какво научавате от тях?
Всичко. Ние възрастните мислим праволинейно и си гледаме нашия живот, докато на тях всичко им е интересно и ново, всичко ги забавлява и увлича. Имат хрумвания и идеи, които могат да дойдат само на един свеж и необременен ум.
Не чувстват ли онзи натиск за бърза реализация, който може би става все по-изразен с времето, до степен, че да започне да ги лишава от детство?
Мисля, че в последните години това се преобърна. Обяснявам си го така - технологиите станаха толкова всепоглъщащи и забавни, че на практика взеха да им удължават детството, защото те прекарват времето си с тях кажи-речи до 12-ти клас. Едва тогава започват да се замислят какво да правят и схващат, че не всичко са шегички от интернет, а трябва да погледнат на бъдещето си сериозно.
Разбира се, тук идва и ролята на учителите. Аз правя всичко възможно да ги подготвя психически за бурите, които им предстоят и да им съобщя новината, че няма как да бъдат безгрижни още дълго време.
Какво представлява вашият клуб по екология?
Уча ги на екологично възпитание, как да рециклираме, как да опазваме природата. Искам да почувстват връзката с нея и то от ранна възраст. Използвам онези примери, които могат най-лесно да разберат. Например, казвам им как едно рециклирано кенче спестява енергия, каквато би била нужна, за да захрани компютъра им за 20 минути, запознавам ги с други "съотношения" между правилното изхвърляне на отпадъци и плюсовете за цялото човечество. Но, нещото, което ги убеждава най-добре в нуждата да рециклират е...ниската екологична култура, която ни заобикаля. Просто, движейки се из парковете и улиците, ги карам да забележат как всички са си изхвърлили боклуците преди тях. Не че е трудно да го забележат де...И на принципа на лошия пример се научават да правят обратното.
Вашето училище е част от кампанията на Екопак за разделно събиране на отпадъци "Екозвезди". Как мотивирахте децата да участват отговорно в нея?
Изключително бързо схванаха идеята. Разлепихме няколко плакати в сградата на училището и много бързо голяма част от тях възприеха това като тяхна лична кауза. Те са много възприемчиви, дадем ли им тема и идея за развитие, моментално я сграбчват. Цялото училище се е впрегнало да работи в тази посока. Правим го от близо месец, а в момента, казвам го на око, около 60 % от учениците рециклират кенчетата и пластмасовите бутилки разделно (какво представлява кампанията "Екозвезди" и как може да се включите в нея, ще научите в този линк, бел ред). А предполагам, че след още месец вече ще са 80 % и повече. Това е изключително радостно за мен и като учител, и като еколог.
Какво самите ученици казват за кампанията?
Нещо много интересно - децата сами се контролират едни друг. Правят си забележки или пък се насърчават взаимно. Ако някое дете не се е научило да изхвърля разделно - бъдете сигурно, другите ще му кажат.
Това е много благоприятен развой на нещата. Защото, представете си ако едно цяло поколение се вдъхновява помежду си да рециклира по подобен начин - няма ли така да се промени и цялостно средата около нас? Силно се надявам - и надеждите ми са напразни, защото с очите си виждам как се претворяват в реалност.
__
(А какво представлява “Зелена алея на славата”, една друга "еко-градина", която отличава онези бизнеси или институции, допринасящи за подобряването на околната среда, можете да видите на този линк, бел.ред)
