Последните години промениха много неща, включително в една област, която засяга всеки от нас - здравеопазването. За да се адаптират към промененящата се среда, здравните системи трябва да “тичат, за да останат на място”. Това предизвика нова вълна иновации и значително ускорено темпо на цифровизация в този сектор. В следващите редове ще обсъдим някои актуални тенденции в здравната индустрия.
Пациенти или потребители
Тук ще стане дума за една тенденция, която на пръв поглед не е пряко свързана с дигитализацията. Акцентът на здравните системи, все повече ще бъде върху потребителите и тяхната удовлетвореност. Една от най-големите промени, свързани със здравеопазването е в нагласата на хората като потребители на здравни услуги. Според едно изследване на Deloitte пациентите изискват все по-висока степен на контрол и автономия в решенията свързани с тяхното здраве. Според друго проучване (отново на Deloitte) 92% от респондентите в здравния сектор смятат, че дигиталната трансформация в техните организации ще доведе до по-висока удовлетвореност на потребителите. Т.е. дигитализацията се възприема като решение на конкретен проблем. Тук някъде вероятно се крие урок за българското здравеопазване, в което основната маса “потребители” имат само две реални права - да финансират системата (чрез осигуровки и доплащане) и да служат като приносители на направления.
Дигитална медицина
Цифровизирането на данните е азбучната първа стъпка в дигиталната трансформация. В здравеопазването крайната цел е не просто превръщане на материалните носители (документи, образни изследвания и т.н.) в цифрови файлове, а пълна промяна в начина на работа на медицинските специалисти. За патолозите например цифровизацията означава, че тъканните проби може да бъдат разглеждани не само под микроскоп, а във висока резолюция на таблет и компютър. Това прави работата физически по-комфортна, а данните стават много по-удобни за съхраняване, споделяне и следващо използване на изследователски цели. Казаното важи за всички видове образна диагностика, включително CT, MRI, ехографски и рентгенографски изображения и т.н.
“Облачно с порой от медицински данни”
Всеки вид цифровизация изисква необходимата техническа инфраструктура, която описваме със събирателното описание “облак”. Облачните платформи са необходими за комуникацията, съхраняването и обмена на данни в здравните системи. В новата среда, в която медицинските услуги са все по-дигитализирани и могат да се предоставят отдалечено (по възможност или необходимост), здравните организации, които не инвестират в облачни системи са обречени на прогресираща неадекватност. В България наблюдаваме, и изпитваме на гърба си, този процес, във формата на бавния, но сигурен напредък към електронизация на националното здравеопазване - електронни пациентски досиета, направления, рецепти и т.н.
Прецизното бъдеще на медицината
Дигитализацията е основополагащо средство за развитието на прецизната медицина. С това определение наричаме възможностите за индивидуализирана диагностика и лечение, на базата на развития като геномика, пациентски данни, здравна информация от носими устройства и т.н. Сред постиженията на прецизната медицина са таргетираните антиракови лекарства, индивидуализираните имунотерапии или 3D отпечатаните персонализирани протези. В бъдеще ще става дума и за биопринтирани тъкани и органи “по поръчка” за конкретен пациент. С усъвършенстването на технологиите прецизната медицина става все по-масово прилагана и достъпна за пациентите. Възможно е в близкото бъдеще да видим осъществен идеала на персонализираната медицина - определяне на индивидуално лечение за всякакви заболявания след рутинни генетични тестове, всичко това финансирано от здравното осигуряване.
Интернет на медицинските неща (IoMT)
Всички сме чували за “Интернет на нещата” (IoT), сега нека кажем “Здравей!” на “Интернета на медицинските неща” (IoMT). Така се наричат системите от свързани помежду си медицински устройства, софтуер и приложения, които служат за наблюдение на здравето. От това има две основни ползи. Първо, лекарите могат да осъществяват дистанционен контрол върху своите пациенти с хронични заболявания. Второ, самите пациенти могат да са много по-ангажирани с опазване на здравето си, като наблюдават собствените си показатели като температура, кръвно налягане или сърдечен ритъм. Все по-голяма роля в този процес ще имат популярните носими устройства, като умни часовници и фитнес тракери. Предстои да чуваме все повече за тази тенденция в здравеопазването. Според Research and Markets световният пазар на свързани медицински изделия ще достигне 94,2 млрд. долара през 2026 г., в сравнение с 26,5 млрд. долара през 2021 г., т.е. ще отбележи над трикратен растеж за този период.
Изкуственият интелект завладява (и) здравеопазването
Както в почти всяка друга област, изкуственият интелект (AI) има нарастваща роля и в здравеопазването. Фундаменталната причина за това е, че няма никакъв смисъл от трупането на информация, ако тя не бъде обработена и превърната в т.нар. actionable insights (“приложими наблюдения”). А точно в това AI е най-добър. Досега алгоритмите изпълняваха предимно рутинни функции, които са твърде времеемки за изпълнение от хора - например автоматично каталогизиране на рентгенографски изображения и маркиране на тези от тях, които показват аномалии. С развитието на технологиите изкуственият интелект за докторите все повече се превръща в нещо като техен неодушевен колега, надарен с необятна памет, свръхчовешко зрение и концентрация. Има многобройни свидетелства, че AI може да бъде изключително полезен в диагностиката на онкологични заболявания, като по този начин значително намалява натоварването на лекарите и им позволява да се концентрират върху това, което правят най-добре - да използват уменията си и да вземат решения за лечение. Можем да си представим едно близко бъдеще, в което опитът, познанията и интуицията на докторите ще получат едно рамо от аналитичните способности на AI. При това диагностиката е само едно от многобройните възможни приложения на изкуствен интелект в здравеопазването. Друга популярна насока са AI виртуалните асистенти за триаж и ориентация на пациенти.
“Хибридни” медицински услуги
Изглежда живеем във времената на “хибридните” неща. След “хибридните” офиси имаме и хибридно предоставяне на медицински услуги. Това означава паралелно прилагане, според нуждите, на традиционните присъствени прегледи в кабинет, както и на дистанционни здравни услуги (например онлайн консултация чрез видеоразговор). Пандемията очевидно показа ползите от този модел в условията на “социално дистанциране”. Предимствата на отдалечените здравни услуги обаче са факт и при нормални обстоятелства. Например, в много случаи една онлайн консултация може да спести време и да насочи по-ефективно пациента към подходящ специалист и изследвания, или към необходимостта от традиционен преглед. В същото време виртуалната форма може да осигури много по-бърз достъп до специалист, особено в редки специалности. Ролята на здравните организации ще е максимално да комбинират ползите от двата подхода.
След всичко казано дотук трябва да си даваме сметка, че в близкото бъдеще разговорите за дигитализацията или “електронизацията” на здравеопазването, ще станат излишни. Поради простата причина, че “електронното здравеопазване” ще бъде просто “здравеопазване”, по същия начин, по който “мобилните телефони” отдавна са просто “телефони”.
Още: Таня Димитрова и център “Яника”: Мост между световете и светло бъдеще за всички деца (ВИДЕО)
Цифровизация и здравеопазване: някои тенденции
Последните години промениха много неща, включително в една област, която засяга всеки от нас - здравеопазването. За да се адаптират към промененящата се среда, здравните системи трябва да “тичат, за да останат на място”. Това предизвика нова вълна иновации и значително ускорено темпо на цифровизация в този сектор. В следващите редове ще обсъдим някои актуални тенденции в здравната индустрия.
Още: Пощенска банка спечели престижно отличие "Топ работодател"
Пациенти или потребители
Още: Пощенска банка отчита 40% повече онлайн покупки с дебитни и кредитни карти през 2022 г.
Още: Финансово решение за устойчиво бъдеще
Тук ще стане дума за една тенденция, която на пръв поглед не е пряко свързана с дигитализацията. Акцентът на здравните системи, все повече ще бъде върху потребителите и тяхната удовлетвореност. Една от най-големите промени, свързани със здравеопазването е в нагласата на хората като потребители на здравни услуги. Според едно изследване на Deloitte пациентите изискват все по-висока степен на контрол и автономия в решенията свързани с тяхното здраве. Според друго проучване (отново на Deloitte) 92% от респондентите в здравния сектор смятат, че дигиталната трансформация в техните организации ще доведе до по-висока удовлетвореност на потребителите. Т.е. дигитализацията се възприема като решение на конкретен проблем. Тук някъде вероятно се крие урок за българското здравеопазване, в което основната маса “потребители” имат само две реални права - да финансират системата (чрез осигуровки и доплащане) и да служат като приносители на направления.
Дигитална медицина
Още: Четири компании са отличени в програмата за растеж на Ендевър – Dare to Scale 2022
Още: Пощенска банка придоби българския клон на БНП Париба Пърсънъл Файненс
Цифровизирането на данните е азбучната първа стъпка в дигиталната трансформация. В здравеопазването крайната цел е не просто превръщане на материалните носители (документи, образни изследвания и т.н.) в цифрови файлове, а пълна промяна в начина на работа на медицинските специалисти. За патолозите например цифровизацията означава, че тъканните проби може да бъдат разглеждани не само под микроскоп, а във висока резолюция на таблет и компютър. Това прави работата физически по-комфортна, а данните стават много по-удобни за съхраняване, споделяне и следващо използване на изследователски цели. Казаното важи за всички видове образна диагностика, включително CT, MRI, ехографски и рентгенографски изображения и т.н.
“Облачно с порой от медицински данни”
Всеки вид цифровизация изисква необходимата техническа инфраструктура, която описваме със събирателното описание “облак”. Облачните платформи са необходими за комуникацията, съхраняването и обмена на данни в здравните системи. В новата среда, в която медицинските услуги са все по-дигитализирани и могат да се предоставят отдалечено (по възможност или необходимост), здравните организации, които не инвестират в облачни системи са обречени на прогресираща неадекватност. В България наблюдаваме, и изпитваме на гърба си, този процес, във формата на бавния, но сигурен напредък към електронизация на националното здравеопазване - електронни пациентски досиета, направления, рецепти и т.н.
Прецизното бъдеще на медицината
Дигитализацията е основополагащо средство за развитието на прецизната медицина. С това определение наричаме възможностите за индивидуализирана диагностика и лечение, на базата на развития като геномика, пациентски данни, здравна информация от носими устройства. Сред постиженията на прецизната медицина са таргетираните антиракови лекарства, персонализираните имунотерапии или 3D отпечатаните персонализирани протези. В бъдеще ще става дума и за биопринтирани тъкани и органи “по поръчка” за конкретен пациент. С усъвършенстването на технологиите прецизната медицина става все по-масово прилагана и достъпна за пациентите. Възможно е в близкото бъдеще да видим осъществен идеала на персонализираната медицина - определяне на индивидуално лечение за всякакви заболявания след рутинни генетични тестове, всичко това финансирано от здравното осигуряване.
Интернет на медицинските неща (IoMT)
Всички сме чували за “Интернет на нещата” (IoT), сега нека кажем “Здравей!” на “Интернета на медицинските неща” (IoMT). Така се наричат системите от свързани помежду си медицински устройства, софтуер и приложения, които служат за наблюдение на здравето. От това има две основни ползи. Първо, лекарите могат да осъществяват дистанционен контрол върху своите пациенти с хронични заболявания. Второ, самите пациенти могат да са много по-ангажирани с опазване на здравето си, като наблюдават собствените си показатели като температура, кръвното налягане или сърдечен ритъм. Все по-голяма роля в този процес ще имат популярните носими устройства, като умни часовници и фитнес тракери. Предстои да чуваме все повече за тази тенденция в здравеопазването. Според Research and Markets световният пазар на свързани медицински изделия ще достигне 94,2 млрд. долара през 2026 г., в сравнение с 26,5 млрд. долара през 2021 г., т.е. ще отбележи над трикратен растеж за този период.
Изкуственият интелект завладява (и) здравеопазването
Както в почти всяка друга област, изкуственият интелект (AI) има нарастваща роля и в здравеопазването. Фундаменталната причина за това е, че няма никакъв смисъл от трупането на информация, ако тя не бъде обработена и превърната в т.нар. actionable insights (“приложими наблюдения”). А точно в това AI е най-добър. Досега алгоритмите изпълняваха предимно рутинни функции, които са твърде времеемки за изпълнение от хора - например автоматично каталогизиране на рентгенографски изображения и маркиране на тези от тях, които показват аномалии. С развитието на технологиите изкуственият интелект за докторите все повече се превръща в нещо като техен неодушевен колега, надарен с необятна памет, свръхчовешко зрение и концентрация. Има многобройни свидетелства, че AI може да бъде изключително полезен в диагностиката на онкологични заболявания, като по този начин значително намалява натоварването на лекарите и им позволява да се концентрират върху това, което правят най-добре - да използват уменията си и да вземат решения за лечение. Можем да си представим едно близко бъдеще, в което опитът, познанията и интуицията на докторите ще получат едно рамо от аналитичните способности на AI. При това диагностиката е само едно от многобройните възможни приложения на изкуствен интелект в здравеопазването. Друга популярна насока са AI виртуалните асистенти за триаж и ориентация на пациенти.
“Хибридни” медицински услуги
Изглежда живеем във времената на “хибридните” неща. След “хибридните” офиси имаме и хибридно предоставяне на медицински услуги. Това означава паралелно прилагане, според нуждите, на традиционните присъствени прегледи в кабинет, както и на дистанционни здравни услуги (например онлайн консултация чрез видеоразговор). Пандемията очевидно показа ползите от този модел в условията на “социално дистанциране”. Предимствата на отдалечените здравни услуги обаче са факт и при нормални обстоятелства. Например, в много случаи една онлайн консултация може да спести време и да насочи по-ефективно пациента към подходящ специалист и изследвания, или към необходимостта от традиционен преглед. В същото време виртуалната форма може да осигури много по-бърз достъп до специалист, особено в редки специалности. Ролята на здравните организации ще е максимално да комбинират ползите от двата подхода.
След всичко казано дотук трябва да си даваме сметка, че в близкото бъдеще разговорите за дигитализацията или “електронизацията” на здравеопазването, ще станат излишни. Поради простата причина, че “електронното здравеопазване” ще бъде просто “здравеопазване”, по същия начин, по който “мобилните телефони” отдавна са просто “телефони”.
