На 22 юни 1978 г. астрономът Джеймс Кристи от Военноморската обсерватория на САЩ забелязал нещо много странно в снимките на Плутон. Изображението показвало леко удължена форма на планетата, докато звездите на същата снимка нямали това изкривяване.
Проучване на архивите на обсерваторията показало, че и други изображения, получени при великолепни условия за видимост, също илюстрират такова удължение. Такъв ефект е възможно да бъде обяснен, ако около Плутон периодично обикаля някакъв друг обект, недостатъчно голям, за да бъде засечен с телескоп. Така бил открит спътникът на Плутон и му било дадено името на лодкаря, който в гръцката митология превозва душите на мъртвите през реката Стикс – Харон.
С неговото откриване теорията, че Плутон в миналото е бил спътник на Нептун, била отхвърлена. Диаметърът на Харон е 1212 километра, което е малко над половината от диаметъра на Плутон - 2376 км, а площта - 4 580 000 кв. км. За разлика от Плутон, който има покривка от метанов и азотен лед, повърхността на Харон е предимно от воден лед. Също така изглежда, че липсва атмосфера. През 2007 г. върху повърхността на Харон беше констатирано наличие на „активен източник на топлина с ниска температура“.
Ето кога можем да видим всички планети от Слънчевата система
През 1980-те години взаимно затъмнение на Харон и Плутон дало възможност на астрономите да проанализират спектралната комбинация на двете планети. Като извадили спектъра на Плутон от общата картина, те успели да разкрият от какво е съставена повърхността на неговия спътник. Така установили, че това е леден обект, а дялът на скалите в сравнение с Плутон е по-малък.
Има две противоречащи си теории, които се опитват да определят вътрешността на Харон. Отделни учени допускат, че това е единно тяло, подобно на Плутон, но с двоен състав: ледена мантия и скалисто ядро. Други предполагат, че съставът на Харон навсякъде е еднакъв. В интерес на истината, доказателствата в подкрепа на първата версия са доста повече. Фактът, че ледът все още е в кристално състояние, предполага, че е бил отложен наскоро, тъй като слънчевата радиация би влошила състоянието му.
Колко са планетите в Слънчевата система? Отговорът ще ви изненада
Образуване
Основната хипотеза за образуването на тези две небесни тела е, че това са били два обекта, които са се блъснали, преди да навлязат взаимно в своите орбити. Сблъсъкът бил достатъчно силен, за да закипят ледовете от метан, но пък недостатъчно мощен, за да ги унищожат.
В статия за моделирането на тези процеси, публикувана през 2005 г., американската астрофизичка Робин Канъп предполага, че Харон е възможно да е образуван преди около 4,5 милиарда години при мощен удар, подобен на удара, за който доста астрономи смятат, че се е случил между Земята и Луната. Подобен модел ни представя как голям обект се удря в Плутон, като унищожава и разпилява по-голямата част от неговата външна мантия. Именно чрез сливането на тези останки се формирал Харон. Подобен сблъсък обаче би довел до това, че с времето Харон ще стане по-скалист и леден от Плутон.
Както споменахме, диаметърът на Плутон е 2320 км, а този на Харон – 1212. Това е уникален случай в Слънчевата система – никъде другаде не се среща толкова малка разлика между планета и нейния спътник. Именно по тази причина доста астрономи са на мнение, че ще е по-справедливо да дефинираме Плутон и Харон като една, но двойна планета. Дискусиите по този въпрос продължават.
---
