Както в миналото животът е бил различен, така са били различни и най-важните обичаи и обреди – например, сватбените.
Още от сгодяването, и до сватбата всеки ден семейството (родата) на жениха всеки ден изпращало хляб и курабийки на годеницата – това представлявало един вид пожелания младоженците да имат заможен, задоволен и „сладък“ живот.
Също така в този период семействата на младоженеца и годеницата си разменяли подаръци – това потвърждавало твърдото им намерение да слеят двата рода, както и, че желанието им не ще се промени с течение на времето. Разменяли си бели кокошки, дарувани били на свекървата бели кърпи, а на бъдещата булка – нови обувки.
Каква сватба се празнува на 10 години брак?
Имало обичай „малка годявка“. Какво представлява тя?
На нея женихът не присъства, гостите са нечетен брой и сравнително малко. Ритуалът се провежда в къщата на годеницата, задължително на богата и изобилна трапеза, та младото семейство да живее охолно и богато. Той се извършва по тъмно – тогава идват сватовници от рода на жениха.
Прави се „по тъмниците“, та, ако се случи да се върнат с отказ, да не берат срам пред хората и да не им се присмиват, а всичко да си остане скрито-покрито. Сватовниците носят на родата на булката „нишан“ и ракия. „Нишанът“ се приготвя от майката на жениха – това е букетче от свежи или сушени цветя, задължително с клонка здравец или чемшир. Букетът е вързан с червен конец – старинен символен знак против урочасване („уроки“), на който са нанизани дребни златни монети. Обвит е в бяла кърпа, в която е сложен и годежен пръстен.
Ако годеницата вземе „нишана“, тя си слага пръстена и целува ръка на сватовниците – това означава, че приема официално сватбеното предложение. На свой ред дава сватбена халка на свекъра, та той да я занесе на жениха. Вдигат се наздравици с ракията на сватовете, топи се хляб в шарена сол и се изричат пожелания: „Да се обичат така, както се обичат хлябът и солта!“
„Голямата годявка“ донякъде повтаря „малката“ - но в къщата на булката се събират много хора. Сватовете идват не по тъмно, а преди обед, защото вече няма риск да бъдат върнати с отказ, унизени и посрамени. Подаръците са повече и по-големи, събралото се множество играе хора, гърмят пушки, лее се вино и ракия. Правят се последните уговорки по организацията на сватбата, какви и колко ще са подаръците.
Голямата годявка се нарочвала за някой по-забележителен църковен празник или на пълнолуние – та и сърцата на младите да са пълни с любов.
Нумеролог разкри какво означава датата на вашата сватба
Един интересен обичай от миналото бил „тайната годявка“. Тя се прилагала, когато, за да се осъществи замисления годеж и после сватбата, се налагало, волю-неволю, да бъде нарушена определена традиция. Такива постъпки никога не се поощрявали, но щом трябвало да се преодолее обичай, който пречел на замисленото, хъката-мъката – всички си затваряли очите в името на, така да се каже, „голямата цел“.
Например: булката е по-малка сестра, а по-голямата все още не е омъжена – това се смятало за в известен смисъл „неприлично“, понеже „каката“ така била своего рода посрамена в очите на общественото мнение и перспективата пред нея се очертавало да бъде „стара мома“. „Тайно сгодяване“ се практикувало също дори в отсъствието на жениха – той можело да е някъде по гурбет или да служи войник, и по този начин годеницата му давала своеобразен обет да го чака, докато се завърне.
Булка можело и да бъде „открадната“, ако родителите й не давали щерка си на избрания от нея кандидат – тогава тя му „приставала“, тоест, съгласявала се той да я „открадне“, а след това заживявала с него.
