Известно е, че прабългарите са били езичници, тоест почитали са много богове. Боговете им по своята същност съответстват на боговете на другите индоевропейски народи. Две са категориите божества в българския пантеон – всевишният Бог – Тангра, около когото все още съществуват спорове дали наистина е бил Бог на българите, тъй като лисват според някои източници категорични доказателства за това, и „алпи“, което е общото име на останалите божества, в които прабългарите вярвали.
Български богове – ще се изненадате кои са те
Българските богове, наричани с общото наименование „алпи“, са Слънцето, Луната и планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, които прадедите ни почитали. Любопитен въпрос е защо българите са почитали Юпитер. По него и обиколката му около слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. Юпитер е считана от старите българи за планета-водач, възпявана в народните предания и известна с името Янкул, означаващо главен – от келтски език.
Планетата Венера също намира своето място в родния фолклор. Тя е позната като Янка и Деница и също е сред старите български богове. В онези времена не се знаело, че Венера е планета. Считали са я за звезда и е била известна като Зорница и Вечерница. Почитани са и Слънцето, и Луната, която наричали Месечина, като Слънцето имал и син – също божество – Хурса, който научил хората на занаята ковачество и всяка пролет, яхнал колесницата си, разчиствал снега, за да се покаже баща му – Слънцето и да възроди земята.
Други български богове
Освен божествата, свързани с небесните тела, българите са почитали и други богове.
Известно е, че българите вярвали в бог на справедливостта, на виното, на победата. Те се кланяли и на Богинята майка, символ на плодородието и земята, статуя на която е открита близо до Асеновград и може да бъде видяна в Историческия музей в града. Богинята майка е сочена от някои източници като жена на Тангра – факт, който поражда въпроси – как Тангра според част от историците не е съществувал и не е бил сред старите български богове, е имал жена, чиято статуя е факт, тоест безспорно е доказано, че българите са почитали Богинята майка.
Сред най-интересните за нас стари български богове са:
- Баран – Богът на войната, познат като Победоносец. Той прибирал в своето кътче на небето, в своя Рай, войните, паднали в битка, и им предлагал благата си там.
- Джил – Богът на вятъра е един от древните български богове, на които се прекланяли дедите ни. Старите българи вярвали, че той заедно с богът на гръмотевиците са виновни за бурите. В онези времена хората не са имали необходимите знания, за да си обяснят природни явления или промени във времето, поради което считали, че боговете са виновни за това. Те вярвали, че когато Джил се карал с бога на гръмотевиците, наставала буря.
- Артиш – божество, което се считало за пазител на домашното огнище и семейството. Естествено от женски пол. Божествата, свързани с майчинство, огнище, дом и семейство, с раждане и плодородие по правило били Богини.
- Саламар – богиня на войната, която е била известна със своите свръхестествени сили.
Старите български богове били свързани с планети, природни стихии и животни, като свещени животни били кучето и конят, но боговете съвсем не се изчерпвали до там. Знае се, че българите са се кланяли на Бога-елен, чието име не ни е известно, но е съществувал в българския пантеон. Почитали са го като Бог на плодородието и гората.