“ Вождът е Бенковски! Бенковски е сам!
Бенковски я води в пустинята там;
героят, юнакът с мисъл на челото,
на подвига знаме, душа на делото
човекът, що даде фаталния знак
и цял народ смело тикна с своя крак
желязната воля, железните сили,
могъщото слово, що слабий окрили,
гласът, който каза: "Вървете! Да мрем!
Ставайте, робове! Аз не щъ ярем!"
Иван Вазов “Бенковски”
Кой е Бенковски?
Апостолът на Априлското въстание е роден под името Гаврил Хлътев през 1843 г. в Копривщица. Баща му умира, когато Гаврил е едва 5-годишен и момчето е отгледано от своята майка. Едва 22-годишен младежът започва да работи като абаджия като баща си и търгува из цялата Османска империя. Заради постоянните пътувания, Гаврил научава цели седем езика - турски, арабски, италиански, гръцки, румънски, полски и персийски.
Честваме рождението на Георги Бенковски, но какво не знаем за него?
След запознанството си със Стоян Заимов в Букурещ се запалва по националноосвободителните идеи, на които посвещава живота си оттук насетне. Малка група, начело със Стоян Заимов, трябва да мине по море до Цариград и да подпали столицата, за да привлече вниманието на Великите сили. Според първоначалния план трябва да бъде убит и султан Абдул Азис. Тази задача е възложена на Гаврил. Акцията е неуспешна, но завръщането на Гаврил крие големи рискове. Хлътев се снабдява с паспорт на полския инженер и революционер Антон Бенковски, като той сменя първото име на Георги.
“Вдигайте се братя, аз не ща ярем”
През 1875 г. Бенковски отива в Гюргево - центъра на българската революционна емиграция в Румъния. Бенковски впечатлява с плам, силна воля, лидерски качества, поради което Панайот Волов отстъпва доброволно поста си на водач на Четвърти революционен окръг в полза на Бенковски, защото “той е по-достоен от мене”.
След като получава Кървавото писмо от Тодор Каблешков, Бенковски веднага вдига на бунт Панагюрище. Сформира легендарната Хвърковата чета, с която обикаля близките села и ги вдига на оръжие. Над горящия връх Лисец, Бенковски изрича думите “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”
Роден е Георги Бенковски
Предателство и смърт
След жестокото потушаване на въстанието, Бенковски разпуска четата и тръгва към Тетевенския Балкан, където е предаден на турците от овчаря дядо Въльо и убит на 12 май 1876 г. Според предварителното уговорения с турците план, Въльо превежда бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо, скачайки в реката и течението го отнася.
Главата на апостола е отрязана и измита в близкото кладенче, което и до днес се нарича Кървавото кладенче. По-късно главата на войводата е носена през Орхание (Ботевград) до София и е изложена на поругание. Един свещеник я погребва в околностите на бъдещата българска столица. Тялото на Бенковски е положено тайно от една възрастна жена, баба Удреница, в тетевенската църква “Всех Светих”.
Костина - лобното място на Бенковски
Историческата местност Костина се намира на 3 км южно от квартал Костина в село Рибарица. Всяка година на 25 май тук се провеждат тържества в памет на загиналите. През 1908 г. в памет на Бенковски е издигнат паметник.
