На пръв поглед лесен, въпросът колко са фолклорните области у нас може сериозно да ви обърка, тъй като има разминаване в имената и броя им в различните източници, които може да достъпите онлайн. Професионалистите във фолклора обаче са единодушни: фолклорните области в България са 7, а богатството на носии, ритми, народни танци и песни, с които се гордее страната ни, се дължи именно на съществуването на 7 различни фолклорни области у нас, всяка от които е уникална.
Фолклорните области в България – какво е характерно за всяка от тях?
1. Шопска фолклорна област
Още: За пръв път в България: Бал на европейските фолклорни танци (ВИДЕО)
Запознатите с факта, че наричаме столичани шопи, няма да се колебаят кои части от страната обхваща тази фолклорна област – районите около София, Трън, Перник, Кюстендил, Самоков и др. Докато облеклата, характерни за тази фолклорна област, са леки, непретенциозни, удобни, то песните и танците разкриват същността на шопите, характера, нрава им – те звучат тежко, емоционално, особено популярно е двугласието като именно във фолклорната област, за която говорим, се среща и феноменалното тригласно пеене, на което може да се насладите благодарение на „Бистришките баби“. Живи и изпъстрени с емоции са и народните танци – със сложно и богато многообразие от движения, бързи, пъргави, отличаващи се с постоянни натрисания и с поясите на кръста на мъжете-хореиграчи, за които се държат по време на игра – отличителен белег на шопските хора.
2. Пиринска фолклорна област
Земите, простиращи се под шопската фолклорна област, обхващащи Пирин и градове в подножието на планината – Благоевград, Разлог, Сандански, Петрич и др. са част от най-малката етнографска територия в страната – Пиринската фолклорна област, кръстена на вълшебно красивата Пирин планина. И докато облеклото във фолклорната област не е типично само за нея и се среща и в другите фолклорни области в страната, то музиката се отличава с интересни орнаменти, силни провиквания, „ацене“, двугласие и многогласие, резки извивки дори в бавните музикални произведения. Така, както украсата по носиите е вдъхновена от колорита на населението, сред които са и мигранти от Северна Гърция, неминуемо оставили своите следи в живота, бита и във фолклора в тези части от България, така и народните танци се отличават с многообразието и пъстротата си, със сложността и бързината. Жените играят леко, закачливо, нежно, женските хора са изящни и по-бавни, а мъжките се отличават с бързина, сложни движения, динамика и сила, подчертаващи мъжествеността.
3. Родопска фолклорна област
Още: "Време за фолклор" събира на една сцена най-добрите фолклорни формации
Едвам ли има смисъл да подчертаваме, че името на фолклорната област идва от Родопите – планина – магия, планина с душа – и по-специално областите Смолян и Кърджали. Високопланинският район и ниските температури, основният поминък през вековете тук – овцевъдството – са причините в народните носии в Родопска фолклорна област да се използва вълна и да са по-дебели. Народната музика в тази от фолклорните области в България е нежна, лирична, омайна, с орнаментика, характерна на района. Родопската фолклорна област е и онази в страната, където едногласното пеене е основното.
Народните танци не се отличават със сложност, но пък нежните и плавни движения, ефирните стъпки и ниските подскоци при момите по време на женското хоро, както и множество прикляквания и провиквания при мъжкото, отличават народните танци на тази фолклорна област от останалите.
4. Северняшка фолклорна област
Една от най-големите сред фолклорните области в България обхваща почти цялата Дунавска равнина, поради което не е изненадващо разнообразието и в народните танци, и в народната музика в тази фолклорна област. Като отличителни белези все пак можем да споменем хората, танцувани с много настроение, придружени от подскоци и игра с ръце, едногласното пеене и безмерните мелодии.
Още: Чепеларе очарова с финала на националния фолклорен конкурс "Нова българска музика в 7/8"
5. Тракийска фолклорна област
Както при Северняшката, така и при Тракийската фолклорна област разнообразието в народните песни, танци и облекла се дължи на големите територии, обхванати от областта. Носиите могат да се определят като „традиционни“, народните песни да се различат по характерното „пеене-отпяване“, а народните танци са пъстър микс от танците, характерни за другите фолклорни области у нас.
6. Добруджанска фолклорна област
Обхваща земите, разположени в крайните североизточни части на страната. Облеклото е автентично, хората – повлияни от народните танци в Тракийска фолклорна област. Характерни за тази фолклорна област са съборите и фестивалите за народно творчество, които се организират ежегодно.
Още: Световноизвестен виолончелист изпълни "Йовано, Йованке"
7. Странджанска фолклорна област
Макар в територията ѝ да влизат емблематични морски градове като Бургас, Царево и Приморско, тя носи името на планината, причудливо спуснала гръд към златните пясъци и лазурната морска вода. Носиите не са типични само за тази от всички седем сред фолклорните области в страната, но пък отличителните народни песни – едногласни и с изключително богата орнаментика и уникални и емблематични народните танци са причината за отделянето на тази фолклорна област от Тракийската. Странджанските хора имат специфичен стил, характерен само за региона, като само тук се играе и хоро без музика, познато като нямо хоро.
