Фамилията Вазови е голяма. Георги Вазов е петото дете на големия род Вазови от родители - Съба и Минчо Вазови.
Любознателен, непокорен, учи в Априловската гимназия в Габрово, но заради бунт е изключен.
Благодарение на големия си брат Иван Вазов и Найден Геров – Георги завършва Одеското юнкерско училище. След това постъпва в Николаевското военно училище в Санкт Петербург и влиза във Военната академия. Включва се в Сръбско-българската война.
По време на преврата в нощта на 9 август, на тогавашния вече кап. Георги Вазов е поверено овладяването на столичния телеграф и ареста на някои видни личности. Заговорът успява за кратко. В същия ден, в който детронираният Александър I, Вазов поема към Кюстендил, отказва да се предаде, нелегално преминава границата и емигрира в Русия.
През януари на 1913 г. Георги Вазов е назначен за командващ Източния сектор от Втора армия, която обгражда Одрин. Като опитен стратег той се заема с подготовката на щурма. В пехотните части създава ударни колони, подсилени с батареи и инженерни подразделения. Всичко отработва до най-малките подробности по време на организираните учения.
Георги Вазов живее в емиграция 11 години – от 1886 до 1897 г. Приема руско поданство и постъпва като офицер в руската армия.
През 1897 г. Георги Вазов се завръща в родината. Седем години по-късно става началник на Инженерните войски - повишен е в генерал-майор.
През 1908 г. го обвиняват в корупция при купуването на некачествени взривни вещества за войската. Успяват да го осъдят само на 10 дни домашен арест. Генералът е оправдан, но го отстраняват от армията.
Поради влошеното си здраве, през 1920 г. генералът се лекува в чужбина и остава извън България близо 3 години. На 13 август 1934 г., след дълго боледуване и последвала операция, почива в гр. София.
