Началото на почти всички съвременни градове започва върху основите на древни селища. Един от най-младите градове в България без дълга история е Димитровград.
Ако трябва да се отговори еднозначно на въпроса “Как е старото име на Димитровград?” ще е трудно. Димитровград няма старо име, защото е нов град.
Димитровград - символ на работническото дръзновение
Веднага след 9 септември 1944 г. се ражда идеята за построяване на нов град, символ на социалистическото строителство, който да е различен от старите “буржоазни” градове. Разбира се, тази идея е не само по идеологически, но и по икономически причини. Селското стопанство има нужда от обновяване и модернизиране, а това е пряко свързано с химическата промишленост. Районът около Хасково е много подходящ за изграждане на нови заводи заради вече разработените находища на въглища.
Още през 1895 г. в региона се поставя началото на въгледобива. В периода между двете световни войни в Маришкия каменовъглен басейн са построени два ТЕЦ-а “Вулкан” и “Марица 1”, които са в основата на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така постепенно тук се оформя важен индустриален район, който съвсем естествено се обединява под едно име.
Изборът е районът около три села - Раковски, Марийно и Черноконево. През април 1947 г. на заседание на общинската управа на село Раковски се взема решение “да се замоли Министерския съвет да преименува общината ни от село на град, като в същия се включат село Марийно и поселището към заводи “Вулкан” с център гара “Раковски”.
Знаете ли какво е старото име на Стара Загора?
“Елате хиляди младежи”
Легенди се носят за романтиката на бригадирското движение. В района започват да пристигат хиляди младежи, за да изградят “града на мечтите”.
"Ние вярвахме! "Ние мечтаехме! Всяка тухла редяхме с любов” пише Пеньо Пенев, също участник в бригадирското движение.
Първите 40 бригадири идват от Новозагорско на 10 май. Официалното начало на построяването на новия град е 22 юни 1947 г., когато на огромен митинг се обявява строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”. Техният девиз е “Ние изграждаме града, градът изгражда нас”. Тогава се обявява и името на новия град, кръстен на “Вожда и Учителя на българския народ” - Георги Димитров.
В построяването на града участват над 50 000 младежи и девойки от цялата страна. Тук пристигат и първите съветски специалисти - над 600 инженери и монтажници.
Промишлени заводи
Основната цел в строителството е бързо изграждане на промишлени предприятия. За изключително кратко време е построена ТЕЦ “Марица 3” през 1951 г. През същата година се появява и азотноторовият гигант “Сталин” - най-големият завод в България по това време. Планът е до 1961 г. заводът да достигне капацитет от 560 000 т производство. През 1975 г. заводът произвежда много повече - почти 925 000 т, а тук работят над 4000 души.
Построяват се и по-малки предприятия - абзесто-циментов завод, консервна фабрика и др.
Знаете ли какво е старото име на Велико Търново?
Поезия ли е бригадирският труд?
Когато говорим за бригадирския ентусиазъм в Димитровград, винаги се сещаме за поезията на Пеньо Пенев, възпял строителството в множество свои творби.
Дали наистина бригадирският живот е бил така романтичен? Най-вероятно не.
Струпването на толкова много работници от страната създава немалко трудности. Работниците живеят в тежки условия, тъй като няма достатъчно жилища и място за тях. Живеят във фургони, делят тясното пространство с “колеги” и битието им е далече от мечтаното. Едновременно със заводите, започва и строителството на жилищни сгради за младите строители.
Една от причините за недостига на жилищни сгради е забавянето на първия градоустройствен план. Според него трябва да се създадат самостоятелни еднофамилни къщи с дворове. Тази идея не се приема от партийните дейци, защото този модел не е достатъчно “съветски” и не е разработен с планово задание. Разработва се нов “съветски” план за изграждане на “компактен” град.
Въпреки трудностите младият град бързо се разраства и се превръща в един от най-големите индустриални центрове на България.
Въпреки пропагандния ентусиазъм, много бригадири, участвали в строителството на младия град, и до днес си спомнят с носталгия за романтичното време.
“Октомври ли е
или май -
реши!
Но не забравяй
твърдата ни воля!
За нас
днес
календарят
не важи. -
В Димитровград е
пролет!”
