На 6 май честваме Свети Георги - покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието, той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии.
Гергьовски курбан
На Гергьовден задължително се принася жертва - курбан в чест на светеца, която днес се нарича “гергьовско агне”.
По традиция курбанът се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. Предпочита се цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти - да не е куцо, сляпо или без уши.
Къде по света се празнува Гергьовден?
Преди да се заколи, агнето се носи в църковния двор, където свещеникът чете специална молитва. Ако няма възможност агнето да се занесе в църквата, специалната молитва се чете върху сол, с която животното се захранва преди заколването.
Върху главата на животното се слага зелен венец, а на десния му рог се запалва свещ. Стопанинът го прекадява с тамян и го захранва с трева, хляб, трици и осветената в църквата сол. Дава му се вода. Обредното даване на вода и храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето “отиде гладно на оня свят”, стадото няма да има приплод.
Коленето на агнето трябва да става на чисто място, където не се стъпва, не се изхвърля боклук и не се използва за отходни нужди от хора и животни. В някои райони на България това става край река или поток, за да може кръвта да изтече във водата. Вярва се, че така млякото през годината ще “тече като вода” и че ще има изобилие във всичко. По същата причина след трапезата костите от агнето също се изхвърлят във вода. С кръвта от закланото агне се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави и се прави кръст над входната врата на дома за предпазване от зли сили.
Какво не се прави на Гергьовден?
Защо се коли агне на Гергьовден?
Както в много други култури се принасят в жертва различни животни, така и на Гергьовден на агнето са гледа като на специално животно. То не просто се “убива”, а се коли с особена почит. Това отношение към жертвеното животно е останало от древни времена и символизира преклонението на хората към природата.
Агнето е не само храна за празничната трапеза, но има своето духовно значение в християнството като символ на съпреживяване на жертвата на Христос. Агнецът е важен символ, свързан с Христос и неговата жертва .Образът на Исус като “жертвен агнец” има дълбок смисъл в християнството, както и в пътя към постигане на вътрешна смиреност.
В този смисъл ритуалът по колене на агне може да се тълкува в контекста на личния духовен растеж, защото жертването на агне символично е свързано с идеята за личната жертва на старите разбирания и трансформация към ново съзнание. Това е процес за преминаване през чистилището на личните ни страсти и достигане на смирение.
Символично жертването на агне е свързано и с възкресението. След жертвоприношението се освобождават старите страсти, идва ново начало, което е по-чисто.
