Думата „шафрантия“ придобива широка популярност сред българите в края на XIX и началото на XX век. За съжаление, тя е останала в нашия език с едно доста негативно значение, което е хубаво да се промени. Думата бива създадена в средата на XIX век и първоначално се свързва с жените от определен български град. Град, който с гордост може да се нарече пионер в много отношения: първото театрално представление, първото читалище, първият оркестър. Този град, разбира се, е Шумен. Нека разгледаме по-задълбочено връзката между Шумен и думата „шафрантия“.
Появата на "шафрантии" в България
След неуспешната Унгарска революция през 1848 година, много унгарци са принудени да напуснат родината си. Над 6000 души намират убежище в България, като значителна група, водена от техния водач Лайош Кошут, се установява в Шумен. Сред тях изпъква фигурата на Михай Шафран – един изключителен унгарец, който оставя траен отпечатък върху културния живот на България.
Още: Кой наш политик е бил по-известен поет от Ботев
През 1851 година Шафран основава първия български оркестър. В този оркестър свирят и Панайот Волов, и Добри Войников – емблематични личности от българската история. Освен това, Шафран отваря малко кафене, където оркестърът изнася концерти, а жени пеят и танцуват заедно с музикантите. Това предизвиква скандал сред възрожденското общество, тъй като подобно поведение е било смятано за неподходящо. В резултат, местните започват да наричат тези жени „шафрантии“ – дума, която съчетава името на Шафран с турската дума „шъфрънтъ“, означаваща жена с по-свободни нрави. Така се ражда тази нова дума в българския език. Така че трябва да уточним, че това наименование е по-скоро описателно за младите жени, които са си позволявали да танцуват популярните европейски танци. Танци, които не са били познати на голяма част от възрожденските българи.
Шумен и Кримската война
Тази история е разказана от военния историк от Шумен, полковник Михаил Йорданов. В периода между 1853-1856 г. бушува Кримската война, в която всички Велики сили заедно с османците обединяват усилия срещу Руската империя. Именно по това време в Шумен е разположен чуждестранен военен контингент, съставен предимно от френски и английски войници. Те пристигат със своите лагери и, наред с тях, водят представителки на най-древната професия, които изпълняват своите задължения.
Още: В коя година имаме най-много население
Един от богатите жители на Шумен по това време, Иван Сяров, създава казино, което става популярно сред чуждестранните войници, задържащи се там до късни часове. Предполага се, че това заведение е предлагало забавления и от друг тип. Именно поради това местната власт предприема стъпки да регламентира дейността на труженичките, въвеждайки набор от правила. Може да се каже, че Шумен заема първото място в България по създаване на подобна регламентация.
Тези правила остават валидни чак до 1892 г., когато е запазен документ, съдържащ изискванията за откриване на публичен дом. Те са подробно описани в 15 точки. Ето някои от най-интересните:
"Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на ******** в гр. Шуменъ“
- Необходимо е да се получи специално разрешение от общината за осъществяване на подобна дейност
- Задължително провеждане на медицински прегледи на "служителките" два пъти седмично.
- Редовно къпане - минимум веднъж седмично
- Заболелите "служителки" се отстраняват от работа и преминават необходимото лечение.
- Умивалник, сапун и кърпа във всяка стая за по-голямо удобство и комфорт.
- Забрана за викане или подвикване към минувачи пред публичния дом
- Забранява се разголването или заемането на неприлични пози в рамките на публичния дом, включително и на прозорците, за да не се разваля моралния облик на града
Още: Булгарофигон: Как цар Симеон връща честта на "страхливите българи"
Трябва да отбележим, че за нравите по онова време, една жена, избрала да бъде актриса или да танцува модерните европейски танци, се е смятало за изключително дръзко поведение. Това често водело до наричането на тези жени "шафрантии" – термин, произлизащ от името на Михай Шафран, с когото те работели. Надявам се, че занапред тази дума няма да се използва с нейния отрицателен смисъл, а ще остане като част от ползите, които са донесени от тази група унгарци сред нашите сънародници.
