Парижкото кметство решило да построи кула за откриването на Световното изложение, организирано по случай 100-годишнината от Френската революция. През януари 1887 г. бил подписан договор с Гюстав Айфел. Предвиждало се кулата да престои 20 години, след което да бъде демонтирана за скрап.
На 31 март 1889 г. Айфеловата кула била тържествено открита.
Но не след дълго вечно неспокойната френска общественост се разтревожила. 300 писатели и артисти изпратили протест до кметството с искане да бъде премахната: „... нелепата кула, която доминира над Париж като гигантски фабричен комин. В продължение на 20 години ще бъдем принудени да гледаме отвратителната сянка на омразната колона от желязо и винтове, простираща се над града като мастилено петно.“
След известно време обществеността зарязала ругатните и преминала към патос:
„Ние, писатели, художници, скулптори, архитекти, почитатели на непокътнатата досега красота на Париж, се събрахме, за да изразим с всички сили, с цялото възмущение на душата си, в името на всепризнатия френски вкус, в името на френското изкуство и застрашената история на Франция нашият протест срещу непристойното издигане в самото сърце на Париж на безполезната и чудовищна Айфелова кула - която остроумната публика, често притежаваща трезв ум и здраво чувство за справедливост, вече назова „Вавилонската кула“.
15 интересни факта за Айфеловата кула
Сред подписалите били Шарл Гуно, Ги дьо Мопасан, Емил Зола, Александър Дюма-син. Но, в интерес на истината, нито един известен художник. Въпреки, че в Париж имало много известни художници. Обаче по някаква причина те не протестирали.
Отговорът на министъра на търговията до организатора на Световното изложение бил следният:
„Този протест непременно трябва да се появи тържествено в експозицията на изложението. Такава елегантна и благородна проза, подписана от имена, известни по целия свят, ще привлече тълпата и може би ще я изненада”.
Умният министър улучил десятката. Кулата привлякла „тълпата“. Само за няколко месеца след изложбата кулата изплатила 3/4 от разходите по построяването й.
От „известните по цял свят“ имена Мопасан бил първият, който сякаш отстъпил. Той започнал редовно да вечеря в ресторанта на Айфеловата кула. Когато го попитали защо го прави, отговорил:
„Този ресторант е единственото място, от което тази отвратителна кула не се вижда!“
Едва през 1912 г., 23 години след откриването, се намерил и първият естет, който наистина и от сърце се застъпил за нея - Гийом Аполинер, най-великият поет на онази епоха. Програмното му стихотворение „Зона” е химн на Айфеловата кула; в него той я нарекъл „пастирката сред стадата парижки мостове“.
Изминали 30 години от откриването. През 1920 г. руската писателка-емигрантка Надежда Тефи пише в разказа си „Кулата“: „Отдавна ни дават естетически указания: да не обичаме Айфеловата кула. Тя е вулгарна и буржоазна, тя е създадена само за да épater les bourgeois (да шокира буржоата), тя не знам какво, тя не знам си що – но не трябва да я обичате!“
Знаете ли колко е висока Айфеловата кула
Ала по едно време „естетическите директиви“ се променили. Така или иначе, по време на окупацията, преди пристигането на Хитлер, бойците от Съпротивата организирали „терористична атака“ - прерязали кабела на асансьора на Айфеловата кула. Фюрерът така и не успял да се качи там. По този повод парижани се шегували: „Германия завладя Франция, но не и Айфеловата кула!“
Когато Париж бил освободен, асансьорът веднага заработил. Тоест, французите по това време вече оценявали положително кулата.
Остава последният въпрос: защо Айфеловата кула не била демонтирана след 20 години, както се планирало?
Защото се намесил техническият прогрес – било изобретено радиото. Кулата започнала да приема радиосигнали. На всичко отгоре военните настоявали да бъде запазена: през Първата световна война я използвали за заглушаване на немските радиостанции.
Въобще, човек никога не знае предварително какво ще построи и за какво ще му е полезно след време.
