Един от вечните въпроси в детството е "Защо небето е синьо?" Може би сте го задавали като деца, а може би и сега някое дете ви пита! Обяснението започва с най-големия източник на светлина в нашата слънчева система, а именно Слънцето. Слънчевата светлина изглежда бяла, но тази бяла светлина е съставена от всички цветове на видимия спектър - от червен до виолетов. По пътя си през атмосферата слънчевата светлина се поглъща, отразява и променя от различни елементи, съединения и частици. Цветът на небето зависи до голяма степен от дължината на вълната на постъпващата светлина, но важна роля играят и молекулите на въздуха, най-вече азот и кислород, и праховите частици.
Мъж снима небето в продължение на седмица. Резултат е... (ВИДЕО)
Когато слънцето е високо над хоризонта, по-голямата част от лъчите му пресичат атмосферата под почти вертикален ъгъл. Светлината с по-къса дължина на вълната, като виолетовата и синята, се поглъща по-лесно от молекулите на въздуха, отколкото светлината с по-голяма дължина на вълната (т.е. от червената, оранжевата и жълтата лента в спектъра). Тогава молекулите на въздуха излъчват виолетова и синя светлина в различни посоки, като насищат небето. Въпреки това обедното небе изглежда по-скоро синьо, отколкото комбинация от синьо и виолетово, защото очите ни са по-чувствителни към синята светлина, отколкото към виолетовата.
Испанските изтребители ще опознават небето над България
Когато слънцето е близо до хоризонта на зазоряване и на здрачаване, слънчевите лъчи попадат в атмосферата под по-наклонени ъгли и по този начин тези лъчи трябва да изминат по-голямо разстояние през атмосферата, отколкото по обяд. В резултат на това в атмосферата има повече азотни и кислородни молекули, и други частици, които могат да блокират и разсейват идващата слънчева светлина. По време на този дълъг път, входящата радиация с по-къси сини и виолетови дължини на вълната се филтрира в по-голямата си част и влиянието на тези дължини на вълната върху цвета на небето намалява. Това, което остава, са по-дългите дължини на вълните и някои от тези лъчи се удрят в прах и други частици в близост до хоризонта, както и във водните капки, които съставляват облаците, за да създадат червените, оранжевите и жълтите оттенъци, на които се наслаждаваме при изгрев и залез.
