В някакъв момент от живота си вероятно сте били гъделичкани, многократно докосвани по начин, който предизвиква усмивка, смях и неконтролирани движения. Гъдел може да се прояви на много места по тялото, но най-често срещаните са подмишницата, стъпалото на крака и около корема. Някои хора изглежда са по-податливи на гъдел от други. Едно от най-странните неща при гъделичкането е, че е почти невъзможно човек да се гъделичка сам. Ако някой друг може да ви накара да се смеете и да се дърпате, като ви побутва в ребрата, не би ли трябвало да можете да направите същото със себе си?
Топ 3 на най-чувствителни части на мъжкото тялото
Причината, поради която не можете да се гъделичкате сами е, че когато движите част от собственото си тяло, част от мозъка ви следи движението и предвижда усещанията, които то ще предизвика. Ето защо например не забелязвате, че ръката ви се трие в тялото ви, когато вървите, но бихте се уплашили, ако някой друг ви докосне по подобен начин. Ако мозъкът ни нямаше способността да следи движенията на собственото ни тяло и усещанията, които те предизвикват, постоянно щяхме да се чувстваме така, сякаш ни ръчкат, побутват и докосват, и щеше да ни е трудно да посветим вниманието си на нещо друго. Да се опитате да се гаделичкате сами е пример за това явление. Мозъкът ви знае, че пръстите, които ви побутват в ребрата, са вашите собствени пръсти, затова намалява сетивната реакция.
Смях до скъсване с най-добрите вицове
Как сме разбрали това? Учените са проучавали с използването на функционални мозъчни изображения, за да сравнят как хората реагират на самопощипване и на пощипване от друг човек. Те установили, че соматосензорната кора - частите на мозъка, които отговарят за усещанията на тялото, реагира по-слабо на самоподраскване, отколкото на външно подраскване. Те също така наблюдават активност, която предполага, че малкият мозък наблюдава движенията и изпраща сигнали за потискане на соматосензорната реакция при самото докосване.
Смях през сълзи: Интересни факти за гъделичкането
Същите изследователи се заели да проверят дали могат да заблудят мозъка, за да позволи на движенията, които сами се генерират, да създадат усещане за гъделичкане. Те построяват машина за гъделичкане, която позволява на участниците в изследването да си подават гъделичкащи стимули, като дърпат лост. Те открили, че могат да увеличат усещането за гъделичкане на субекта, като леко разграничат действието на субекта, който дърпа лоста, от действието на машината за гъделичкане. Добавянето на закъснение от по-малко от една секунда между дърпането на лоста от субекта и действието на машината за гъделичкане е достатъчно, за да заблуди мозъка, че е гъделичкан.
