Защо Гергьовден е "Ден на храбростта и Българската армия"?

На 6 май (Гергьовден) честваме Деня на храбростта на Българската армия.

Свети Георги Победоносец
Свети Георги Победоносец е войник в Римската империя, почитан като мъченик на Христовата вяра. Той е един от най-уважаваните светци в Източноправославната църква. Едно от най-известните чудеса, извършено от Свети Георги, е убийството на змей, чудо, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида.

Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страховит змей. Той често излизал и много хора ставали негови жертви. Когато приближавал градските стени, дъхът му отравял тези, които били наблизо. Хората се опитвали по всякакъв начин да преборят змея, но неуспешно.

Владетелят разпоредил на хората всеки ден да предават на змея по едно от децата си, за да спасят останалите. Всички дали на змея своето дете, докато не дошъл ред на самия владетел да даде дъщеря си. Той заповядал на момичето да облече най-хубавите си дрехи и да отиде на брега на езерото. Когато змеят излязъл, се появил Свети Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката и попитал защо плаче. Свети Георги препуснал към змея и го пробол с копието си. Хората повярвали, че Исус Христос го е изпратил да ги избави от злото и да имат вяра в него.

Защо 6 май е Ден на храбростта?
Свързваме Свети Георги с храброст и смелост, затова Гергьовден става Ден на храбростта и Българската армия.
Този ден започва да се чества още със създаването на Българската армия. С указ от 1 януари 1880 г. княз Батенберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се награждават извършилите подвизи на бойното поле. С друг указ от същата године се постановява честването на празника.

Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод

Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?

Къде по света се празнува Гергьовден?

През войните в периода 1912-1918 г., дори и в бойни условия, празникът продължава да се чества. Отбелязва се всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се и преглед на войсковите части от главния главнокомандващ на Българската армия. Всяко тържество завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се отбелязва отделно на 27 ноември (победата в битката при Сливници по време на Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те години на 20-ти век Денят на храбростта се обединява с Деня на бойната прослава и започва да се чества на 6 май. От 1931 г. е обявен за боен празник на войската.
През този период парадът започва от Военното училище (днес Военна академия “Г.С.Раковски”), преминава през Орлов мост, Народното събрание, Двореца и стига до Лъвов мост.

Парадът се води от военния министър, следван от генералите, кавалерите на ордена “За храброст” и запасното офицерство. На стълбите на Народното събрание парадът приема лично цар Борис III. Сред официалните лица са царицата, министрите от кабинета, генералитетът, представители на дипломатическия корпус. Почетно място заемат останалите живи опълченци и ветерани от войните.

Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле

Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер

Какво задължително се прави на Гергьовден за късмет?

Честване на Деня на храбростта със заря

За първи път честването на Гергьовския празник през 1937 г. започва от предишната вечер със заря. При изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Старите бойни знамена, скъсани и обгорени от куршуми, обикалят в прощално шествие под звуците на “Шуми Марица” и биват отнесени в Пантеона на българската слава.

Новите бойни знамена се освещават от Софийския митрополит Стефан, след което царят с позлатено чукче заковава на всяко знаме позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично цар Борис III връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Оттогава започва традицията да се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, като царят лично се ръкува с тях.

От 1946 г. традицията по честванета на празника на Българската армия е прекъсната. Най-напред за такъв празник се определя 9 септември, а от 1953 г. - 23 септември, който остава до 1989 г. По-късно Великото Народно събрание определя като дата за празник на войската 23 август, когато се провежда решителната битка през Шипченските боеве.
През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май отново е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.