Работата никога не свършва. Бързаме от една среща на друга, тичаме на срещи с колеги и шефове, ходим на важни вечери, а после се прибираме и падаме в леглото изтощени. В паузите между „маратоните“ непрекъснато проверяваме електронната поща и социалните мрежи и отговаряме на съобщения. Изглежда, че това темпо е оправдано и добро за нас. В действителност това не е съвсем така.
Какви са недостатъците на това да сме постоянно заети
Основният проблем е, че нямаме нито минута, за да спрем и да помислим какво правим. Винаги сме заети и дори не осъзнаваме върху какво работим и за какво отделяме време. Ето защо е толкова важно да правим почивки през целия ден.
Още: 4 неща, които трябва да имате предвид, когато правите вашето CV
Малката пауза ни позволява да се уверим, че се занимаваме с правилните задачи. В противен случай можем да прегорим, да се объркаме или дори да се провалим в значим проект. Напротив, самоанализът ни помага да преразпределим енергията си навреме и да се прегрупираме, ако е необходимо.
Как да се справяме с постоянната натовареност
Прекарвайте време в тишина и размисъл
За целта можете да използвате техниката „Прозорецът на Джохари“. Тя помага да разберете по-добре отношението си към себе си и към другите.
Още: 6 начина да се отърсите от работния ден, за да не провалите вечерта си
Същността на метода се състои в анализиране на четири зони:
Отворената зона. Тя включва всичко, което вие и другите знаят за вас. Например смятате, че сте любезен, и другите са съгласни с вас.
Скритата зона. Това е мястото, където се появяват вашите тайни. Да кажем, че знаете, че сте страхлив човек, въпреки че никой дори не подозира за това.
Сляпа зона. Това са характеристики, които са очевидни за обкръжението ви, но вие самият не ги забелязвате. Например всички ваши приятели ви наричат влюбчив, но вие не го виждате.
Непознатата зона. Тя включва черти на характера, които не са известни нито на вас, нито на другите хора и се проявяват в определени ситуации. Например никога не сте се смятали за отзивчиви, но по време на криза сте дали значителна част от спестяванията си, за да помогнете на нуждаещите се.
Още: Пожелания за колега: 61 забавни и страхотни поздрава
„Прозорецът на Джохари“ е много забавно упражнение, което дава възможност на човек да погледне на себе си от различен ъгъл. Специално внимание трябва да се обърне на сляпото петно - то изисква здравословно осмисляне.
Когато си даваме почивка, за да запишем мислите си в дневник или да се обадим на приятел, ние отваряме вътрешно пространство за самоанализ. Лесно е да превключите телефона си на тих режим - трудно е да успокоите ума си. Редовните почивки ни позволяват да спрем света, макар и само за няколко минути.
Но тази пауза не е, за да вземаме повече решения. Напротив, тя има за цел да ви помогне да се откъснете от него и да избегнете умората от решенията. Дайте възможност на мозъка си да си почине и да размишлява. Откъсването от работата, задачите и отговорностите ви ще ви позволи да направите крачка назад и да погледнете на себе си отстрани.
Представете си себе си от бъдещето
Още: СЗО: Добрата работна среда може да ни предпази от полудяване
Това е още едно чудесно упражнение. Представете си себе си след няколко години. Вие сте в отлична форма. Имате много повече свободно време. Не прекарвате всяка минута в телефона си. Не проверявате електронната поща и социалните мрежи при първа възможност. Невероятно ефективни и продуктивни сте.
Всеки съвет за саморазвитие повтаря една и съща формула: ще успеете, ако следвате определен процес. Вашите навици ще ви доведат до предвидими резултати. Разбира се, този процес, решителността, саморазвитието и полезните дейности са необходими. Но забравяме да си зададем един важен въпрос: защо?
Спрете и анализирайте желанията и целите си. Помислете накъде ви водят и в какъв човек ще се превърнете, когато всичко се сбъдне. Погледнете на рутината като на автомобил. Дали тя ви води в правилната посока? Най-често правилната посока е просто да спрете да правите много неща.
Спрете да анализирате всичко
Естествено е да позволяваме на цялата постъпваща информация да преминава през нас. По време на разговори постоянно анализираме поведението на другите хора - оценяваме ги, обръщаме внимание на езика на тялото и настроението им за улики. И постоянно изграждаме емоционални поведенчески модели. В резултат на това винаги сме в режим на „включване“.
Например с партньора си вечеряте и говорите за деня си. В същото време мозъкът ви се опитва да предвиди какво ще каже партньорът ви. По същество вие изграждате модел на партньора си в ума си. В резултат на това мозъкът ви преработва не само самия разговор, но и емоционалното ви състояние, и в същото време предвижда какво ще каже другият човек, дали забележките му ще бъдат верни или не и как ще реагирате на тях. Не е изненадващо, че вътрешната „батерия“ започва бързо да се изтощава.
Освен това всекидневно прекарваме в главите си емоционалните силови точки. Как ни виждат другите? Доколко тяхното виждане съвпада с действителността? Конструирането на емоционални модели е начин не само да разберем себе си, но и да си изградим представа за хората около нас: кои са или искат да бъдат те и как това се отнася до нас. Ако всичко това ви се струва твърде сложно, добре дошли в реалността, наречена „Да бъдеш човек“.
Ето защо е от съществено значение да осъзнаваме прекъсванията. Да бъдеш човек е изтощително! Непрекъснато се стремим да намерим смисъл в различни събития. Нашите вътрешни „антени“ вечно улавят сигнали, опитвайки се да разберат какво мислят другите. Нуждаем се от паузи, за да се справим с цялото това напрежение. В края на краищата телефонът ви има нужда от презареждане - същото важи и за мозъка ви.
Отделянето на време от задачите ще ви помогне да ги погледнете с нови очи и да осъзнаете дали си заслужава да отделяте време и енергия. Поемането на отговорност за нещата не означава да ги обсебвате. Понякога просто трябва да ги оставите настрана.
Източник: ТУК!
