Гергьовден е ден, на който по традиция се спазват много ритуали. Ето най-популярните сред тях за здраве, късмет, любов и берекет.
Обредни хлябове
Почти всички традиционни български празници се свързват с приготвяне на пита. Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесват се в чисти нощви с мълчана вода. Жената трябва да е празнично облечена и накичена със зелена китка. По време на месене се остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто се покрива с женска риза - за да се раждат женски агънца, а най-отгоре се оставя китка.
Къпане в сутрешна роса или естествен извор
Рано сутрин преди първи петли хората излизат на полето или на ливадите и се “къпят” в сутрешната роса. Вярва се, че в този ден росата е “благословена” и който се къпе в нея, ще бъде здрав през цялата година. Ако до дома ви има естествен извор - рекичка, поточе, езеро - също се вярва, че е полезно да се изкъпите там.
Събиране на лечебни растения
На връщане от “сутрешното къпане” се събират билки и други лечебни растения, с които се украсяват портите на къщите и кошарите на животните.
Дори и да не се ходи на сутрешната роса, всяка къща се украсява със зеленина - здравец, чемшир, коприва, гергьовче, оман, дивисил, разцъфнали клонки от люляк, бук или глог. В някои региони се вярва, че някои билки - особено гергьовчето - добиват най-голяма лековита сила около празника. Със зеленина се окичват не само домовете, но и съдовете, които се използват за съхранение на мляко, сирене, масло.
Заравяне на червеното великденско яйце
Вярва се, че Свети Георги като пазител на нивите, яхва своя кон и рано сутрин обикаля посевите и ги благославя. Затова стопаните, които имат ниви, стават рано сутрин, ритуално ги обхождат и заравят по средата първото червено великденско яйце, което се пази във всеки дом.
ОЩЕ: Кои имена празнуват на Гергьовден 2023 - целият списък на празнуващите
Обредно доене
Рано сутрин стопанинът или ратаят изкарват стадата “на попас” - на кратка паша. Следва обредно доене. Най-напред се издоява първата овца, която е родила или тази овца, чието агне ще бъде заклано за курбан. Тази първа издоена овца се окичва с венец от зеленина. Ведрото, в което се събира млякото, също се украсява с венец от зеленина и цветя, увити с червен конец или мартеница.
Жертвата на агне
Най-популярният ритуал във всички региони на България е жертването на агне. Задължително агнето трябва да е мъжко, на главата му да се сложи венец от гергьовски цветя, в роговете му се оплита свещ, прекадява се с тамян. Свещеник чете молитва и го захранва с трева, трици или хляб. Най-често се избира първото родило се мъжко агне. Коленето става на оброчно място, при огнището в дома или до източната стена на къщата. Важно е кръвта му да опръска стените. С тази кръв дори се мажат бузите на децата за здраве, както и праговете на вратите и ъглите на стаите.
Теглене на Гергьовден
На този ден всички минават през кантара и се теглят. Задължително тегленето става на гладно. Ако хората са наддали, годината им ще е здрава и успешна.
Гергьовски люлки
Всички моми и момци, които са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни любовни песни. Всички са закичени със свежи клонки, цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутрин, още преди изгрев слънце, и продължава целия ден.
ОЩЕ: Как се празнува Гергьовден по стара българска традиция?
