В град Симитли прякорите са нещо повече от име. Ако нямаш прякор, значи си почти никой. За това в Симитли бъка от прякори, разказва БГНЕС.
Какво би бил Петрич без Живко Томов-Фашиста или Коце Маца, както наричат бизнесмена Костадин Хаджииванов - просто един обикновен град. Или Сандански без Мамин Кольо или синът му Кольо Мамината - вторият уби първия и сега лежи в затвора, а мотела "Мамин Кольо" от близо година се продава. Банско се прослави с предишния кмет или Александър Краваров, или Цане Краваре. Любен Пумпалов, чийто дядо Пене отворил една от първите кръчми в градчето, сега е просто и само Дедо Пене.
Благоевградчани се славят с един фелдшер, наричан д-р Зо. Когато бил ученик, учителката написала на черната дъска цифрата "30". "Деца, кое е това число", попитала другарката? Тогава Стоилчо скочил от чина и ревнал: "Зо, другарко!". От тогава и до сега Зо си е Зо, че и доктор. Благоевград си има Сашо Зверо, Тони Пирато, Чугуно, Саламо - все разбойници.
Симитли е известно и станало притегателно място за живеене заради минералната вода. Според легендата, допреди век тя извирала под село Стара Железница. Когато след Берлинския мирен договор Пиринско останало пак под турско робство, хората побягнали отново по баирите, за да се крият от османлиите. Заселилите се в Горна Железница се принудили да запушат с вълна изворите, за да не ги открият по издигащата се към небето пара. Така минералната вода избила в Симитли. И нали било на кръстопът, към него заприиждали от всички села. От Градево или Малкия Лондон, от околните села със странни имена като Сушица, Брестово, Тросково, Дебочица, Докатичево и тем подобни.
И понеже едно време ги кръщавали все с едни и същи имена като Георги, Иван, Васил и т.н., се наложило по-оперените да си имат прякори. Те се раждали заради пристрастия, мания или подражание, изпусната дума или незнайно как. Прякори в Симитли имат дори и кметовете. Настощият - Апостол Апостолов, който кара трети пореден мандат, е просто Поли. "Стършела" наричаха предшественика на Поли, или Васил Георгиев. Експредседателят на ОбС-Симитли Никола Николов е по-известен с прякора си Кольо Потника.
Негласният кмет на ромската махала в Симитли Живко Илиев носи прозвището Кантоно. Той е като героя на Илф и Петров-Шура Балаганов. Има златни зъби и странно защо преди всеки избори полицията го прибира превантивно в ареста.
Бившият вратар на футболния отбор в Симитли Димитър Командов над четвърт век вече е Дзоф, като италианския вратар Дино Дзоф. Вечният общински съветник Георги Узунов, също вратар, но от средното поколение, е Шилтън. На брат му Кирил Узунов, който е художник в мина "Ораново", му казват Пикасо.
В Симитли има двама Йордан Гиздов-ци. За да се различават им викат Сори и Съро. Преди 5-6 години Съро Гиздов спечелил от лотария пералня. Обаче Сори разбрал за това и нали и той е Йордан Гиздов, представил личната си карта и взел пералнята на Съро. И въпреки, че Сори не се извинил, Съро не се разсърдил, защото е добряк по душа. Той е шофьор към горското, освен това е най-добрият дресьор на ловджийски кучета-гончета. Бизнесът му върви, почти е забравил за пералнята. А Сори толкова харесва прякора си, че кръсти борсата си за търговия на едро "Сорели".
Симитли си имат и прякор на пролетарски вожд. Това е майстор Хоши. Поради това, че прилича малко на китаец. Съсобственикът на най-мощната строителна фирма в района Методи Бачев е Тото. Гробарят на Симитли и най-добър коляч Владимир се слави с прякора си Владо Коча. Заради професията си Николай Айков е Кольо Фотото. Градчето си има още Самаро, Цирата, Дурлюмо, Пирчев, Компиро, Тильоко, Самаро и още много.
Прякорите в Симитли са нещо като патриархат. Носят ги само мъже, но с едно изключение, бизнес-дамата Кукудката. Миньорското градче е известно и с един неписан закон - дадеш ли на някого една вещ, няма значение каква, и не я ли потърсиш точно до две седмици, тя вече не е твоя. Всички се съобразяват с този закон.
