Преброяването на населението в нашата страна започва още след Освобождението, като първото такова се провежда през далечната 1880 година. В последвалите години демографските процеси са изключително динамични, повлияни от неуспешните войни, в които страната участва. Днес ще насочим вниманието си към преброяванията от по-ново време, за да установим кога България достига своята пикова численост на население.
Населението на България в периода 1944-1989
Още: Битката при Траянови врата: Как Василий Българоубиец избягва на косъм смъртта?
1. Преброяване пред 1956 година - 7,61 млн
Съществува и по-ранно преброяване на населението от 1946 година, но умишлено го избягваме в анализа, тъй като е трудно да се направят точни оценки за броя на населението поради промените в политическия строй. Според данните от 1946 година населението на България е малко над 7 милиона души. През 1956 година то вече се е увеличило с близо 600 хиляди души.
Това нарастване се случва, въпреки че през 1948 година около 40 хиляди български евреи емигрират в новосъздадената държава Израел, а в началото на 50-те години около 150 хиляди българи от турски произход се изселват в Турция по силата на двустранно споразумение. Въпреки тези миграции, населението на България нараства с добри темпове.
Една от основните причини за този растеж е започналата масова индустриализация в страната. Тя води до значителна миграция на хора от по-малките населени места към големите индустриални центрове, където заплащането е значително по-високо. По-високият естествен прираст пък е резултат от следвоенната демографска компенсация, която се наблюдава в България в този период.
Още: "Нелегитимният" Иван Асен II: Защо Теодор Комнин иска да го свали от българския престол ?
2. Преброяване през 1965 година - 8,23 млн
Населението на България нараства с още около 600 хиляди души. Въпреки че раждаемостта намалява, това се дължи основно на увеличаването на градското население. Жителите на селата трайно се преместват в градовете, а външната миграция, характерна за периода преди 1944 година, почти изцяло липсва. В същото време средната продължителност на живота се повишава, благодарение на подобрените медицински услуги и повишеното санитарно-битово ниво в страната.
3. Преброяване през 1975 година - 8,73 млн
Още: Коя ромейка защитава по-добре България от поредица от наши царе
Продължава тенденцията на вътрешна миграция на населението от Северозападна България, Югозападна България и Средна Стара планина към вече утвърдените индустриални центрове в страната. В този период се създават и обекти с национално значение, като тези в Козлодуй и Девня. Наблюдава се спад в раждаемостта – явление, характерно за всички нации, преминаващи от предимно селско към градско население. Това води до закриването на множество малки села и махали и до все по-голяма концентрация на хората в и около големите градове.
4. Преброяване през 1985 - 8,95 млн
Това е периодът, в който достигаме до най-многобройното си население в новата ни история . Смята се, че пикът е достигнат през 1988 година с 8,986 млн души. Въпреки че това е времето с най-много жители на територията на страната, се наблюдава забавяне в темповете на нарастване на населението. За десетилетие увеличението е едва с малко от 200 хиляди. Забелязва се също намаляване на вътрешната миграция – младите хора вече са се преместили в окръжните (областни) градове, докато в селата остава все по-застаряващо население. Това е и последният отчетен период от преброяванията, при който е регистриран ръст в общия брой на населението.
Източник: Статията стъпва върху изследване на професор д-р Надежда Илиева, НИГГГ, БАН
