“С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!”
Тези емблематични стихове са писани от един от най-големите български поети Никола Вапцаров.
Но, знаете ли къде е роден Никола Вапцаров?
В Банско
Родители и семейна среда
Още: Стихотворение на деня, 17 юни, от Никола Вапцаров
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. По бащина линия произхожда от рода Проданичин. Дядото на поета, Никола Проданичин, е убит от турците между Банско и Добринище, заедно с други патриоти, карани под конвой към Солунския затвор. Баща му Йонко е войвода от националноосвободителното движение, който заедно с Пейо Яворов се бори за свободата на този все още поробен български край. Дори веднъж попада в Солунския затвор. Яворов два пъти гостува в дома на Вапцарови в Банско и учи малкия Никола правилно за изговаря “р”, обещавайки да му подари собствения си револвер, ако без грешка произнесе думата “револвер”.
Майката Елена Везьова завършва Американския колеж в Самоков със съдействието на американската мисионерка мис Стоун и работи като протестантска учителка във Велоса, Елешница и Банско.
Фамилията Вапцарови произлиза от прякора на човека, от когото Йонко купува къща с вапцарница (бояджийница, в която се боядисват платове и аби). Така Йонко променя фамилията си на Вапцаров.
Още: Знаете ли кое е последното стихотворение на Вапцаров
В дома на Вапцарови живее и руснакът д-р Борис Майлер като белогвардейски емигрант, което оказва силно влияние върху младия Никола. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Майлер бяга в Съветския съюз. Къщата на Вапцарови е посещавана и от царски особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III, поетите Пейо Яворов, Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. Семейство Вапцарови има достъп до двореца, свидетелство за което са някои снимки на младия Никола с цар Борис ІІІ.
По пътя към поезията и революцията
Малкият Никола учи в родния си град, а през 1924 г. записва Разложката непълна смесена гимназия. Тогава публикува и първите си творби. Интересува се от литература, но под влияние на баща си постъпва в Морското машинно училище във Варна. Тук се събужда другата страст на бъдещия поет - към морето и машините, на които посвещава част от творчеството си. Работи като огняр и машинен техник в Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за правата на работниците. През 1934 г. се жени за Бойка. Уволнен е от фабриката и се мести със семейството си в София през 1936 г. Малко след сключване на брака, умира 7-месечният му син Йонко.
От 1938 г. работи като техник в Държавния екарисаж. В този период пише най-хубавите си стихове. През януари 1940 г. издава единствената си стихосбирка “Моторни песни”.
Още: Стихотворение на деня, 22 октомври, от Никола Вапцаров
След нападението на Германия на 22 юни 1941 г. БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Никола Вапцаров участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП.
През март 1942 г. след продължителни агентурни действия арестуват над 750 комунистически активисти. Около 60 от тях стават подсъдими по дело, известно като “процес срещу ЦК на БРП”. Обвиненията срещу тях са по реда на ЗЗД за сътрудничество и помагателство на терористична група, финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност, целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски.
В дома на Вапцаров са намерени пистолет, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. Смъртната присъда е изпълнена на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София. Макар до цар Борис III е изпратена молба за помилване на Вапцаров, тя е отхвърлена.
Още: Последното стихотворение на Никола Вапцаров
Къща-музей “Никола Вапцаров”
Днес родната къща на поета е превърната в музей, разположен в центъра на планинското градче. Къщата е отворена за посещения през 1952 г. във връзка с удостояването на Никола Вапцаров с престижната Международна награда за мир.
Така е поставено началото на музейното дело в Банско. В подреждане на експозицията се включват майката на поета Елена. Именно тя, както и сестра му Райна са сред първите екскурзоводи.
