Преди дни отбелязахме международния ден на думата благодаря – 11 януари. Колко често обаче използваме тази дума днес и дали забързаният делник, стресът, новият начин на общуване – скрити зад маската на суетата на социалните мрежи, не забравихме да благодарим вместо да изискваме?
Къде изчезна думата благодаря?
Някога в патриархалното българско семейство уважението към родителите, към онези, които издържат многобройната челяд, е било закон, а думата „благодаря“ се е чувала всеки ден – на сутрешната молитва към Бог, че сме тук и сме се събудили, на тази на софрата – за храната, която имаме, на вечерната за красотата на изминалия ден и през целия ден към бащата, отруден и отделил от залъка си за нов кафтан… Макар далеч да не съм привърженик на патриархата и да вярвам в дамите, смело покоряващи света, в новото поколение, което не знае граници и прегради, в глобалния свят, променил и реалността, и живота, и представите ни за тях, някак ми е празно, загубихме нещо по пътя от вчера към утре, нещо, което придаваше и смисъл, и стойност, и ценност на делника – учтивостта, душевността, нуждата да изречеш най-красивата дума – благодаря.
Още: Тези кози ще ви накарат да се запитате какво знаете за гравитацията
Все по-рядко чуваме учтиви думи при общуване, все по-често родителите са „дъртите“, обществото ни е длъжно, държавата е химера, а не всеки един от нас… Думата благодаря се изгуби, самотна и неразбрана, по пътя от миналото към бъдещето, от партиархалното към новото, от селската стая към глобалния свят. Новият кафтан, цървулките, за които децата благодаряха и целуваха десницата на бащата, се смениха от силикон за бала с брой на гостите по-голям от този на някогашна сватба, платен с кредитна карта.
Самотно и неразбрани заедно с думата благодаря своя път към забравата поеха и думите моля, бихте ли, ако обичате. „Дай два сандвича“, „Донеси едно кафе“ се превърнаха в новия начин да общуваме с хората, които са там, за да ни обслужат. Уважението и учтивите думи при общуване отстъпиха място на „Аре чао“, „Дай“, „Донеси“ и куп други заповедни изречения, жаргонна реч и липса на уважение и дори на опит да бъдем любезни. Социалните мрежи като място за избиване на комплекси отприщиха нов начин на общуване, при който хейтът е спорт, обидата – цар, лицата – съвършени, а думите, думите – зверски.
Още: Изобретения от жени, без които не можем да живеем днес (СНИМКИ)
Един свят, в който визията стана по-ценна от думите, от душата, от същността, от човека и човешкото у човека. Но кой има вина? Пропускат ли родителите да научат, да възпитат децата си да използват учтиви думи при общуване? Как порасналите деца забравят завета на майката, заръката: „Кажи, мамо, благодаря на леличката“? Къде сгрешихме и какво се обърка по пътя? Има ли шанс да преоткрием красотата на всички учтиви думи при общуване, или поне да събудим от будната кома думите моля и благодаря? А тази дума – благодаря – е толкова красива, толкова жива и истинска, стойностна, че неслучайно има свой празник.
Разлики между черни и зелени маслини
Международен ден на думата "Благодаря"
11 януари е денят, който ни напомня, че трябва да изразяваме своята благодарност към онези, които са направили живота ни по-добър по някакъв начин. Началото на годината, когато правим равносметка и планове, е идеален момент за размисъл върху това какво е значението на думата благодаря и прави ли ни тя по-силни, или по-слаби. Смята се, че думата „благодаря“ е възникнала между c.450 и c.1100, като първоначално е значела „мисъл“, а по-късно „благоприятна мисъл или чувство, добра воля“. През Средновековието значението на думата се променя в „мила мисъл или чувство“. Появяват се благодарствените картички, дело на германеца Луис Пранг, първо на европейския пазар в Бостън, а през 1874 година и в САЩ. Кога последно изпратихте такава? Направете го днес. Винаги има на кого да кажете „благодаря“.
"Най-голямото детско благодаря" ще кандидатства за рекордите на Гинес
