"На жена ми"
От спомени не ме ревнувай!
Не ме ревнувай от жени,
които, и да съществуват,
са вече в миналите дни.
Или пък в миналите нощи.
Да, аз ги помня до една.
А, може би, и те — мен още,
щом пак се връщат… Но — в съня.
Минават като сенки смътни
през неговия бял екран
и ми пошепват: „Ти си пътник!
Нима към глухия безкрай
се готвиш сам да отпътуваш
така — без никоя от нас
на тръгване да се сбогуваш?“
… И тъй — една подир една
минават и ръка подават.
И — само толкова, уви.
Една едничка все забравя
да дойде и ме поздрави.
Една единствена, която
върви към всекиго насам
и на главата, и в ръката
си носи по една коса…
Едната — бяла. До петите.
А другата — блести, звъни.
Зла, стара, грозна… Но не пита…
И е от всичките жени
най-страшната. От нея с право
ревнувай ме. И в сън нелеп
тя срещне ли ме, знай, тогава
завинаги ще те оставя…
Но дотогава — само с теб.
