Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Стихотворение на деня, 24 август, от Миряна Башева

24 август 2024, 06:00 часа

"Любов"

Когато вече няма да те има

във вид, така удобен за любов -

ще отпечатат черното ти име

на белия тържествен послеслов...

Отдолу с едър шрифт ще се разпишат

десетки равнодушни имена.

Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);

под нея - и по-бившата жена;

и тъй нататък... Седем-осем души

(от най-долуподписаните там)

ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.

И ще поливат с вино пепелта.

И някой, който те е мразил приживе,

ще се кълне в любов към твоя прах.

А някой, който и не те е виждал,

ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"

И някой стар и предан съслужител

на всички ще раздава черен креп...

У вас ще плачат и ще варят жито.

И

само

аз

ще бъда

още

с теб.

Ще бъда с теб!

(...)

А... Докторите вече те отвориха!

Сега оголват мозъчния ствол...

Като корона

на огромен орех

аз виждам

сивото ти вещество!

Аз виждам чудо, за което никой

не можеше да ме предизвести...

От тая крехка тъкан е пониквал

безкраен космос... Е - това си ти!

Безкраен космос. И безкрайно малък...

Но той до молекула е побрал

и звездния, и хорския наваляк;

и корените в земните недра;

безумието: "Вие или ние?!" -

с кръвта, която тече и тече;

надеждата в летящите чинии

с невинното зелено човече;

и тая вечна вяра - че сме вечни! -

разгаряна в любовния екстаз

на всичко живо - и живяло вече -

и станало на прах...

And all that jazz.

(...)

А засега...

Пази се - долу, в твойта

най-дълга зима. И бъди готов!

Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда

във вид

отново

годен

за любов.

Миряна Башева

Гергана Шумкова
Гергана Шумкова Отговорен редактор
Новините днес