Какво е “цезарово сечение”?
“Цезарово сечение” или “секцио” представлява манипулация, при която раждането на бебето се извършва чрез разрез в корема и матката на майката. Към този вид раждане се прибягва, когато вагиналното раждане представлява риск от увреждане на бебето или родилката. В България все повече жени предпочитат цезарово сечение. Макар препоръката на Световната здравна организация е не повече от 10-15% раждания с операция, в България те са 43,1%.
Какво е общото между Цезар и “цезаровото сечение”?
Само името. Нищо друго. Съществува мит, че наименованието на тази хирургическа интервенция произхожда от името на великия римски император, който също е роден чрез “секцио”. Това не е вярно.
Произход на заблудата
Грешната информация идва от енциклопедиста Плиний Стари, който анализира думата “цезар”. Според него думата произхожда от глагола “цезум”, което означава “режа, изрязвам”. Така Плиний допуснал, че името Цезар идва от начина на раждане. Постепенно това твърдение било възприето, макар да не почива на истината. Някои учени смятат, че името “цезар” няма римски, а пунически корени (това е езикът, на който се е говорило в Картаген по това време) и означава “слон”. Може дори самият владетел да е знаел това, защото е изсякъл образа на слон на гърба на монети със своя лик.
Как е роден Цезар?
Според историческите сведения Гай Юлий Цезар (100-44 г.пр.н.е.) е роден нормално. Майка му не само преживява раждането, но доживява и внуци, което вероятно би било невъзможно за жена, чието бебе е родено чрез секцио в тези древни времена.
Цезаровото сечение в древността
В митологията
Макар да няма научни доказателства, съществуват легенди за подобни раждания в древността. В древногръцката митология се споменава, че Аполон извадил Асклепий от тялото на мъртвата му майка. Момченцето оцеляло и по-късно се превърнал в прочут лечител. Срещат се и рисунки от Древен Китай, които изобразяват подобна манипулация, извършвана на живи жени.
И все пак Рим е началото
Името по някакъв начин е свързано с Древен Рим. Древноримският хирург Гален, живял през 3-ти век, е първият медик, който описва възможността да се извади живо бебе от утробата на мъртвата му майка. Официално в Древен Рим е приет закон, наречен Lex Caesarea, според който било задължително да се извади бебето на мъртвата родилка. Смъртта на майката обикновено настъпвала, ако не може да роди по нормален вагинален начин. Налагало се да се направи разрез на корема. В повечето случаи шансовете за живот на бебето били минимални поради недостиг на кислород.
Началото
Първото документирано раждане с цезарово сечение е от 1500 г. в Швейцария. Тогава Якоб Нуфер, кастратор на прасета, спасил съпругата си по време на раждане, която не можела да роди нормално няколко дни. Той извършил разрязване и спасил майката и детето. Любопитното е, че жената родила след това още 5 деца естествено, а първото бебе, родено “секцио” доживяло до 77 години.
Всъщност терминът “секцио” се появява за първи път през 1598 г. в книгата за акушерство на Жак Гилимо.
Първите съвременни цезарови сечения
С напредването на медицината цезаровото сечение се използва все повече и по-успешно. През 1876 г. италианският хирург и гинеколог д-р Едуардо Поро прилага хистеректомия - премахване на матката, което намалява времетраенето на операцията и риска от голяма кръвозагуба.
Смята се, че първото модерно цезарово сечение е извършено на 25 септември 1881 г. от гинеколога д-р Фердинанд Керер. Той прави операция с напречен разрез в долната част н аматката. По този начин се минимизира кървенето, метод, който се усъвършенства и се прилага и до днес.
Цезаровото сечение днес
Рекордът по брой цезарови сечения е на Кипър, където 54,8% от ражданията са по този начин. Следва Румъния с 44,1% и България на трето място с 43,1%. На другия полюс са Финландия едва с 16,5% раждания с цезарово сечение, Швеция с 16,6% и Естония и Литва с 19,4%.
