Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Прабългарската дума за "черпак" определя името на кой български град

25 септември 2024, 21:13 часа

Днес ще ви разкажа за историята на един уникален български град. Смята се, че сегашното му име произлиза от прабългарската дума за черпак. Какво е важно да знаем за това изключително място в нашата родина?

Още: Защо много хора пият ябълков оцет всяка сутрин

Още: Стихотворение на деня, 27 декември, от Димчо Дебелянов

Кой град е свързан с прабългарската дума за черпак

Става дума за съвременния град Шабла. Естествено, съществуват няколко хипотези относно произхода на името му, затова ще ви запозная с всички тях:

  • Шабъла - Старобългарската дума за черпак, вдъхновена от извивката на брега при града, която наподобява формата на този кухненски инструмент.
  • Айше Абла - Това е друга популярна версия за името на града, означаваща "леля Айше". Според легендата, тя била собственичка на имение, разположено на мястото на днешния фар. Поради чумната епидемия в региона, тя била принудена да се премести по-навътре в селището, с което дала името му.
  • Сабля - Името на селото се свързва с дивия киселец, познат още като лапад, който расте в региона. Листата му били остри като саби, което дало повод на селото да бъде наречено по този начин.
  • Саблум/Сабула - Това е латинското наименование за пясък. Понеже тези територии са били част от Римската империя - съществува теория, че името на региона произлиза именно от тази дума.

История на град Шабла

Тази местност е населявана от дълбока древност, но за съжаление имената на древните селища не са съхранени.

Кария

Това е най-старото запазено име на населено място в региона. Става въпрос за пристанищния град Портус Кария, изграден върху древния тракийски град Карея. По време на римската епоха селището е имало изключителна важност, тъй като обслужвало морския маршрут от Цариград към устието на река Дунав и полуостров Крим. Смята се, че през V и VI век постепенно започват да се заселват славяни и прабългари, които със своите постоянни набези разрушават селището.

Още: Успяват ли мъжете наистина да преодолеят първата си любов

Още: Как да подобрим оросяването на мозъка по естествен път?

Средновековна Шабла

За съжаление, няма запазени сведения за Шабла като част от Първата и Втората българска държава. Дори и да е съществувало селище, то не е играло значима роля за страната ни. Това се дължи на факта, че по това време българите не са разчитали толкова на корабоплаването, колкото ромеите. Известно е, че османската власт е установена тук най-късно след похода на Владислав Варненчик през 1444 година и неговото поражение в битката при Варна.

Легенди за Шабла

Съществуват две любопитни легенди за артефакти, открити от жителите на Шабла по време на Османската империя:

  • Първата легенда е свързана със слоновата кост. Според нея край нос Шабла са преминавали кораби, превозващи слонова кост. Понякога тези кораби се разбивали, което довело до това, че много местни жители откривали този ценен товар на брега.
  • Втората легенда се свързва с британския кораб "Черният принц". Той взема участие в Кримската война от 1853 до 1856 година на страната на османците срещу Руската империя. Според преданията, корабът потъва край бреговете на Шабла. Говори се, че е бил натоварен със злато, предназначено за заплатите на британските войници в региона. Поради това се смята, че много рибари от Шабла и околността започват да откриват златни монети през този период.

Шабла след Освобождението

След Освобождението българите в региона не се радват дълго на свободата, защото след 1913 г., а особено след 1919 г., районът попада под румънска власт. Местното население е подложено на множество репресии, но успява да устои на натиска на чуждата власт. След Крайовската спогодба, Шабла отново става част от България. Дълго време населеното място е село, но през 1969 г. е обявено за град и става общински център.

Още: Стефановден 2024 - поверия, традиции и обичаи

Още: Къде да отидем на почивка през зимата в България

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Христина Христова
Христина Христова Отговорен редактор
Новините днес