Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против 14-ти февруари - любим ден за много влюбени и щастливи двойки. Но някак си точно този ден напомня една от горчивите истини в живота. Сещат се за теб, когато има повод.
Дами, кога за последно сте получавали цветя без повод? Господа, кога за последно сте подаравали нещичко без повод? Малко са отговорите, които биха били различни от "много отдавна". И не мечетата и балоните ни карат да се чувстваме специални, а всички красиви думи и обещания, които чуваме.
- Водят ни на ресторанти в Деня на влюбените, през останалото време - ние готвим пиле с ориз за вечеря.
- Глезят ни цял ден, през останалото време - ние глезим тях.
- Получаваме красиви букети и рози, иначе едва успяваме да ги накараме да идат до магазина за магданоз.
- Събуждат ни с целувка, а във всеки друг ден с "Хайде ставай, закъсняваме".
- Приготвят ни палачинки за закуска, а последният път, когато пак ни готвиха, беше за рождения ни ден.
- Казват ни по сто пъти "Обичам те", а в други дни по сто пъти чуваме "Готова ли е вечерята?"
- Мият чиниите вместо нас, а иначе - вече да са пред телевизорите.
- Пишат ни любовни SMS-и, а обикновено се стига само до "Купи хляб."
- Гледат с нас любимите ни романтични филми, през останалото време - по три мача наведнъж.
- Купуват ни сладки подаръци, по други поводи - миксер.
Разбираме, че няма как всеки ден да е 14-ти февруари, романтичните филми не са повредили изцяло съзнанието ни. Хубаво е обаче по-често да се сещаме да правим жестове един към друг, които да ни напомнят защо сме заедно и какъв точно беше смисълът на влюбването. От нас зависи да го запазим по-дълго.
Обичайте се и през останалото време от годината :)
