Намиращият се в Централна Америка Панамски канал е воден път, свързващ Атлантическия и Тихия океан, който е от ключово значение за корабоплаването, тъй като преминаването на кораб по канала отнема само около 10 часа, а дължината му е едва 65 км. от брегова линия до брегова линия, докато преди прокопаването му пътят между тези два океана бил около 15 000 км. и преминаването на кораб отнемало месеци.
С Панамския канал разстоянието се съкращава с хиляди морски мили, което го прави едни от най-важните по отношение на корабоплаването и от ключово стратегическо значение изкуствен воден път. Прокопаването му със сигурност е от огромно значение, а трафикът по канала се превръща в барометър на световната търговия, но всичко това имало своята цена, платена с… човешки животи. Кой е прокопал Панамския канал и какво е коствало това?
Цената на Панамския канал
Тук не говорим за пари, а за цена в човешки живот. Прокопаването на канала било трудна и дълга задача, тъй като се налагало да се изградят язовири на река Чагрес, за да се създадат езерото Гатун и езерото Мадън, за да може да се контролира тази река, да се изградят шлюзове между Атлантическия океан и езерото Гатун за повдигане на плавателни съдове до езерото и шлюзове в края за спускане, като шлюзовете са построени по двойки, за да позволят едновременно преминаване на плавателни съдове в двете посоки и се управляват от контролна кула, и накрая трябвало да се прокопае канал към Тихия океан.
Най-голям проблем представлявал обаче човешкият фактор, засегнат от разпространяващите се по тези земи жълта треска и малария, отнели живота на над 20 000 работници от първата компания, опитала се да прокопае канала, и на над 5600 работници по време на втория вече успешен опит за прокопаване на канала, макар вторият път да са предприемани медицински мерки, за да се избегне заразяване и смъртни случаи и макар медицински персонал вече да е бил информиран и подготвен как се предават тези болести и как могат да бъдат контролирани. Тези десетки хиляди човешки животи са най-скъпата цена, платена за Панамския канал.
Поголовно поскъпване: Криза със суша в Панамския канал го обещава (ВИДЕО)
Кой е прокопал Панамския канал?
На кого дължим спестяването на хиляди мили и месеци, кои са хората, жертвали се, за да е факт този важен канал днес? Първоначално прокопаването започва през 1881 г. от френска компания под ръководството на Фердинанд де Лесепс, финансирана с френски капитал от безброй малки инвеститори, но тази компания се проваля.
Повторният опит за прокопаването на канала стартира през 1904 г. и той е успешно завършен само 10 години по-късно, като целия процес е под наблюдението на САЩ, под чиито контрол Панамският канал се намира чак до 1979 г., когато правата са поделени между Съединените щати и Република Панама. От 1999 година единствено Панама има пълния контрол над Панамския канал.
Прокопаването на канала дължим на десетки работници, от които, както разбрахте, над 25 000 са изгубили живота си в процеса на работа. Предизвикателствата били свързани и със самото прокопаване, с намиране на решение как да бъде управлявана река Чагрес, която извира в североизточния планински район на Панама и се влива в Атлантическия океан, река, подхранвана от чести обилни дъждове, което водело до огромни и бързи промени в скоростта на оттока и създавало риск да се наводнява канала, ако се остави реката без контрол, но най-голямото предизвикателство било именно борбата със заразните болести и недопускане на десетки хиляди жертви сред работещите, заети с канала, отново, както това се е случило с много от работниците на първата компания – френската.
Работата, свързана с канала, обаче не е еднократен акт и подобрения се извършват и до днес. Така например по шлюзовете е работено и през 2007 година, като целта била нови ключалки, спестяващи вода. Необходима е постоянна работа по поддръжката на канала и свързаните с него съоръжения, за да може той да работи в тропически климат. Предизвикателства представляват:
- обилните валежи и свлачищните процеси, които се овладяват чрез програма за стабилизиране на бреговете, целяща укрепването им и запазването на канала отворен за корабоплаване,
- необходимостта от ремонти, подмяна на машини, което естествено коства време и средства,
- повишеното затлачване и скоростта на утаяване на реките и потоците от водосбора и в крайна сметка на самия канал, свързано с местните мигриращи фермери,
- необходимостта от системно драгиране на канали и др.
