“Народната музика и танци са душата на един народ”
Павел Серафимов
Неповторима е магията на българските народни танци. Движенията, ритъмът, носиите са част от българската същност, съхранявана през вековете и предаваща на света богатата душевност на българския народ. Още от древни времена по нашите земи траките са играли в кръг, хванати за ръце, с което са изразявали почит към Слънцето. Предполага се, че именно оттам са неравноделните тактове, които ни отличават от музиката и танците на другите народи.
Ръченица
Един от най-известните български народни танци е ръченицата, разпространена в различни региони на България. Отличава се от народните хора по това, че е индивидуален танц и може да се играе самостоятелно. Единичната (соловата) ръченица е най-самобитната и оригинална народна игра. При единичното изпълнение на ръченица всеки танцьор играе самостоятелно.
Според известния фолклорист и хореограф Борис Цонев в тази игра има “и трепети, и конфликти, и ярост, и доволство, и гордост, и примирение, и любов, и омраза, и плахост, и решителност…”
5 причини да изберем народните танци пред фитнеса
Може дори да се каже, че това е най-артистичният традиционен танц. Музикалното време на хоровода често не се следва. Соловите играчи изпълняват съвсем различни стъпки, водени от собствените си настроения и чувства. Тялото на играча е свободно да се носи във всички посоки, защото танцьорите не са хванати за ръце, а играят самостоятелно. Играчите включват и ръцете, като жестовете им са ту приканващи и прамамващи, ту отблъскващи. Танцовите стъпки се подсилват от подскачания, приклякания, които могат да са и много сложни и интензивни според уменията на танцьора.
Любовен танц
В миналото ръченицата се смята за “танц на влюбените”. Често играта е между момък и девойка, които разиграват истински “любовен спектакъл”. Девойката се приближава към младежа, все едно го примамва, кокетничи, след което рязко се отдалечава. Младежът й отговаря, приближавайки се към нея. Танцът се превръща в благородно съревнование между двамата танцьори.
Такт на ръченицата
Ръченицата е в ритъм ⅞ с трети удължен дял. Богатството на традиционния фолклор ражда разнообразие и в тактовете - има ръченица с първи удължен дял, известна като македонска или мъжка ръченица. Ръченицата е разпространена в цялата страна. В различните области стилът леко се отличава и носи различни имена: добруджански ръченик, северняшка, шопска, тракийска, македонска ръченица.
Шопската ръченица е много бърза и се играе с интензивни движения, изискващи доста умения. Тракийската ръченица е с по-бавна и орнаментирана мелодия, играе се с бавни, тежки стъпки. Стъпките и движенията на ръцете са бавни, все едно пресъздават величието на зелените полета на Горнотракийската низина.
Добруджанският ръченик също е бавен, с характерен и подчертан ритъм. Играе се тежко и бавно, по-често от мъже. Все едно пресъздава трудното битие на хората, които не се поддават на житейските премеждия и в танца откриват радост и утеха. Северняшката ръченица е бърза по ритъм, играе са умерено бързо. Много е подходяща за деца, защото може да се пресъздаде и като закачка.
Кои са най-трудните български хора, които се танцуват?
Произход на думата “ръченица”
Името идва от “ръченик” - дълга, бяла ленена или копринена кърпа с висящи ресни. Такава кърпа в миналото се използва за пребраждане на невестата, обикновено преди да отиде на венчилото. Ръченикът е своеобразно невестинско було.
Съществува и друго тълкуване за произхода на думата. Смята се, че “ръченица” е сродна с древната тракийска дума “ринг” или “рунк”, което означава бърз.
Как се играе ръченица?
Искате ли да се научите да играете ръченица? Ето някои основни правила:
на “раз” прескок на десния крак, а левият се отделя от земята. На “два” прескок на левия крак, а десният се отделя от земята. На “три” прескок на десния крак, който леко се сгъва. Може да започнете и с левия крак.
Разбира се, най-добрият начин да се научите да играете ръченица е на място от някой опитен танцьор, който на фона на музиката, ще ви повлече във вихъра на танца.
