Откъде идва думата магистрат?

Онези от вас, които са не само запалени читатели, жадни за знания и любопитни теми, но и неотлъчно гледат новините, със сигурност са чували многократно думата магистрат. Знаем ли обаче какво точно означава тя и какъв е произходът ѝ? Според тълковния речник магистрат може да има няколко значения у нас – разговорно с думата се означава висш държавен служител, официално думата магистрат означава у нас висш съдия, а в някои страни, но не и в България, магистрат наричат и градското управление.

Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация

Още: Знаете ли тези малко известни обичаи на Бъдни вечер

Интересно е откъде идва думата магистрат – и като история на появата на магистрати, и като произход на самата дума, защото тя далеч не е продукт на съвремието ни, нито самите магистрати се срещат само днес. Напротив – произходът ни връща далеч назад във времето.

Произход на думата магистрат

Думата магистрат произхожда от латинската magistratus, която в превод означава началство. Свързана е с правораздаването. Използва се и в английския език днес, като в Англия и Уелс, магистратите са обучени доброволци, заети с наказателни и граждански производства, популярни също като мирови съдии.

Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод

Още: Знаете ли как мандарините се отразяват върху работата на черния дроб?

Топ 10 стари български думи, които знаят само хората над 50

Магистрат – откъде идва думата и кои са първите магистрати?

Магистратите се споменават за първи път в Древен Рим, където с думата се нарича и държавната длъжност и лицата, които я заемат. В Древен Рим магистратите са били членове на магистратурата – основния институт на римската държавност и съсловния орган на градското управление.

Днес значението и ролята на магистратите се различава от онези, които са били в Древен Рим. В съвременния език под магистрат разбираме „лицата, облечени в съдебна власт, които осъществяват правосъдието, както и съвкупността от правораздавателни органи ведно със системата за правораздаване“, докато в Древен Рим магистратът е бил изборна държавна длъжност с неограничена власт, упражнявал суверенитета на народа и в ръцете му били развитието на държавата и пътят ѝ като цяло, а не просто правораздаването.

Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле

Още: Как се правят традиционните колачета за Бъдни вечер

Тоест думата магистрат днес се използва в по-тесен смисъл в сравнение с Древен Рим, където е възникнала и където за първи път говорим за магистрати, но това далеч не е единствената разлика. Ще научите и други, запознавайки се с любопитните факти за магистратите на Древен Рим.

Кои са най-често използваните думи с преносно значение в българския език

Любопитни факти за магистратите в Древен Рим

• За разлика от днес, когато длъжността е платена, в Древен Рим магистратите работели без заплащане и за  благото на страната, било въпрос на чест да бъдеш магистрат.
• Сред магистратите, дума с общо значение в Древен Рим, били: консулите, цензурите, диктатора, квесторите, народните трибуни, нисшите съдебни и полицейски служители, като всички те се делели на висши и нисши.
• Фасциите били символ на властта на магистратите в Древен Рим. Фасциите представлявали сноп пръчки, привързан с ремъци. Носели го ликторите – нисши държавници, които придружавали магистрата, и навеждали тези фасции към земята, ако срещу тях и магистратът им застанел по-висш магистрат. Тоест фасциите се използвали и в йерархията на магистратите, видно от това навеждане на фасциите при среща между двама магистрата, единият от които е по-висш. Още по-интересен и любопитен е фактът, че подобен сноп пръчки срещаме описан и като център на сюжета в редица басни и легенди, включително тази за хан Кубрат и синовете му. От името на фасциите идва и името на  фашистко движение на Бенито Мусолини в Италия.