Международна група учени под ръководството на археолозите от Аризонския университет са открили около 500 неизвестни по-рано малки церемониални комплекси в Мексико, принадлежали на древните маи. Според статия, публикувана в научното издание Nature Human Behavior, находката променя предишните представи на историците за произхода на мезоамериканската цивилизация и връзката между маите и олмеките.
Изследователите са анализирали данните, събрани с помощта на въздушно лазерно сканиране, и са открили 478 храмови комплекса в мексиканските щати Табаско и Веракрус. Технологията лидар, която се състои в приемане на отразен лазерен сигнал от непрозрачен обект, е позволила на учените да открият неизвестни по-рано културни обекти под короните на дърветата и растителността. Общо са били сканирани около 85 000 квадратни километра територия, което превишава площта на Ирландия (70 000 квадратни километра).
Церемониалните комплекси се срещат в региони, където са живели олмеки – древно мексиканско племе, което е процъфтявало през 1500-400 г. пр.н.е. и както се смята, е оказало влияние на следващите култури в Мезоамерика, включително и на маите. Руините датират от 1100-400 г. пр.н.е. и са били построени от различни групи почти хилядолетие преди разцвета на цивилизацията на маите – между 250-950 г. от н.е.
Комплексите имат общи черти с най-ранния център в района на олмеките – Сан Лоренцо, чийто пик на разцвет е бил в период между 1400 и 1100 г. пр. н.е. Оказало се също така, че най-големият и най-древният паметник на маите – Агуада Феникс – в района на маите и други свързани с него места са започнали да приемат характерната форма на Сан Лоренцо (правоъгълна площ с ръбови платформи) около 1100 година пр.н.е. Това говори, че културата на олмеките действително е служила като образец за по-късните мезоамерикански постройки, включително за Агуада Феникс.
Сан Лоренцо, Агуада Финикс и някои други обекти имат 20 крайни платформи (насипи) по източната и западната страна на правоъгълната площ. Ориентацията на някои комплекси съответства на посоката на точката на изгрева на Слънцето в определен ден от годината.
Според учените в някои случаи в избрания ден Слънцето преминава през зенита, тоест точно над главата, както това се случва на 10 май в региона, където са открити паметниците. В този ден започва сезонът на дъждовете и започва сеитбата на царевицата. Някои групи са предпочели да ориентират своите места по посока изгрева на Слънцето 40, 60, 80 или 100 дни преди преминаването му през зенита. Тези дати са кратни на числото 20, на което се основават по-късните мезоамерикански календари.
