Знанията започват с азбуката, първото, което децата започват да учат в училище. Още в края на първи клас те трябва да познават своята азбука и да я използват при четене и писане. А какво знаем ние за своята азбука?
От колко букви се състои българската азбука?
30
Но нека се върнем малко по-назад във времето.
Глаголица
Първата старобългарска азбука е глаголицата и е създадена от Константин-Кирил Философ. Тя представлява оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Буквите за звукове със сходни характеристики са изобразени по подобен начин. Според “За буквите” на Черноризец Храбър годината на създаването на глаголицата е 855.
Колко гласни букви има в българската азбука?
Глаголицата се състои от 41 познати днес знака, но точният им брой може да варира. Не е известно колко букви има в първоначалната глаголица. Характерно за нея е, че всички букви имат имена: а- аз, б- буки, в - веди, г - глагол и пр.
Глаголицата се нарича “азбука”, това име произлиза от първите две букви: аз и буки. Името на азбуката на английски “alphabet” е съставено по аналогичен начин от първите две букви в гръцката азбука “alpha” + ”beta”.
Първите преводни книги от гръцки език, както и много оригинални старобългарски произведения, са написани на глаголица. Глаголицата и първите глаголически книги са осветени от папа Адриан II при посещението на братята Кирил и Методий и учениците им в Рим.
През 886 г. учениците на Кирил и Методий са посрещнати с почести в България от княз Борис I. Българският владетел им предоставя прекрасни условия за просветителска и книжовна дейност. Тогава се поставя началото на първия книжовен център в България - Плиска. След преместване на столицата в Преслав, книжовният център се мести в новата столица.
Възниква огромна необходимост от разпространението на християнството на роден език, поради което княз Борис I отделя много средства за създаване на необходимата богослужебна литература и подготвяне на духовници, за да може богослужението да се замени от гръцки на старобългарски. Глаголическата писменост процъфтява в книжовните центрове край Плиска, Преслав и Охрид. Сред значимите български книжовници от този период са Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Презвитер Григорий, Черноризец Храбър и самият цар Симеон.
Любопитни факти за българската азбука, които не знаете
Кирилица
В края на 9 и началото на 10 в. в Първа българска държава се появява и втората старобългарска азбука - кирилицата. Носи името на св. Кирил като знак за приемственост с неговото дело. Предполага се, че създател на кирилицата е един от учениците на Кирил - Климент Охридски. Това твърдение не е доказано. Според съвременните старобългаристи кирилицата е създадена от екип от преславски книжовници, подкрепени лично от цар Симеон.
Дълго време българските книжовници използват и двете азбуки, а през 12-ти век кирилицата измества глаголицата.
Кирилицата съдържа 24 букви от гръцката азбука и 12 знака, които са подобни на глаголическите и съответстват на характерните звукове за българския език.
Повод за гордост
Важно е ние, българите, да знаем и да се гордеем, че кирилицата е създадена в България. Макар да съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква.
От 2007 г. кирилицате е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.
Колко звука има в българската азбука?
Интересни факти за кирилицата
* В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука.
* Най-ранният надпис по нашите земи, изписан на кирилица, е от 921 г. в скален манастир до село Крепча в България.
* Името “кирилица” е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски.
* Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души по света. Азбуката е официална в Русия, Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Северна Македония, Монголия, Черна гора, Сърбия, Таджикистан, Украйна. До 2018 г. е била официална и в Казахстан. До преди десетилетия кирилица се използва и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан. До края на 70-те години на 19-ти век кирилицата се е ползвала и в Румъния.
*По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата - в столицата на Монголия Улан Батор и близо до изследователската база в Антарктида, която носи името “Св.Климент Охридски”.
