Откъде идва бозата?
Още: Типово или пълнозърнесто брашно – ето кога кое от двете трябва да изберем
Още: Бариева каша или гастроскопия – каква е разликата между двете изследвания?
Уинстън Чърчил казва “Ориентът започва от там, където тоалетните миришат и се пие боза”. Оттук разбираме, че родината на бозата е някъде в Ориента.
В миналото
Боза се пие още в древността, в Месопотамия преди повече от 8000 години. Археолози откриват съдове, съдържаща боза, датираща от около 400 г.пр.н.е. Има предположения, че татарите от Централна Азия са създали бозата.
Още: Как да се преборим с усещането за студени крака?
Още: Как да изберем правилните ски обувки за нас?
Предполага се, че куманите са я донесли на Балканите от Централна Азия през 11-ти век. Според друга версия, бозата идва чрез дервиша Саръ Салтък, който се заселва на Балканите от днешен Иран. Многобройни са легендите около него. Според най-популярната той бил християнски монах, осиновен от дервиши. Смята се, че е живял в района на Добруджа, България.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Кои са най-честите причини за поява на конденз в банята?
Още: Паунд - лев. Колко струва един британски паунд към български лев днес, 8 януари /валутен калкулатор/
Това е оригиналната рецепта за БОЗА – по-вкусно нещо не сте опитвали
Заради високите си хранителни качества, бозата е изключително популярна в Османската империя, където била включена в задължителния рацион на войската - за висок дух и сила. Според прочутия историк и пътешественик Евлия Челеби, през 17-ти век само в Цариград е имало над 300 работилници за производство на боза.
В края на 19-ти век младият албанец Хаджи Садик прави революция в производството на боза. Той живее в аристократичния квартал на Истанбул Вефа и започва да прави боза по нова технология. Бозата на Садик била сладка и гъста и се съхранявала в мраморни съдове. През 1876 г. той патентова своята технология под търговската марка Vefa Bozacisi. Говори се, че самият Кемал Ататюрк през 1937 г. опитал прочутата боза в легендарния магазин на Садик, който днес е част от историческото наследство на Истанбул. А самата чаша се съхранява под специален стъклен похлупак.
Бозата става все по-популярна в много страни, най-вече на Балканите. Произвежда се от различни зърнени култури - пшеница, ръж, ечемик, просо, царевица. В Турция предлагат боза, поръсена с канела и задължително с печена леблебия. В България навремето в някои бозаджийници се добавял сироп.
През втората половина на 19-ти век България е най-големият производител на боза в света. През 1973 г. производството на боза достига 65 млн. литра или по 8 литра средна годишна консумация на глава от населението.
Още: 8 януари: 1 обичай и 2 забрани, които всеки трябва да спази на празника утре
Бозата - забранявана в Османската империя
Бозата е забраняване два пъти в Османската империя. През 16-ти век султан Селим II забранява бозата, защото много хитри производители и продавачи на боза поставят в нея опиум с цел да увеличат продажбите. Любопитно е, че прозвището на самия султан Селим II е “Пияницата” и той се удавя в банята след препиване с шампанско. Втората забрана е от султан Мурад IV през 17-ти век след всеобща забрана на алкохолните напитки.
От какво се прави бозата
Някога бозата се правела от просо, грис, захар и вода. Технологията не била сложна, но изисква майсторлък и си имала своите тайни, които се пазели ревностно от конкуренцията. Суровината се смила, препича се до златист цвят и се вари с вода няколко часа. Следва “отпочиване” в специални корита, най-добре от черна мура. Сместа се заквасва и престоява още поне 8 часа. Прецежда се и се подслажда със захар, след което е готова за консумация.
Като ферментационен продукт, бозата съдържа известно минимално количество алкохол. Въпреки голямата си популярност в миналото, тя била водниста и твърде често с неприятен мисир. Съхранявала се в дървени съдове, в които се развиват множество бактерии. Затова лесно променяла своите качества.
Истинската боза
Истинската боза се получава след варенето на различни видове зърнени храни - най-вече пшеница, ръж, просо и др. в съдове под налягане. Вари се при температура 150-155 градуса и налягане 4-5 атмосфери, при което нишестето от зърното се разгражда до декстрини, а те до малтоза и монозахариди - най-вече глюкоза, които са лесни за усвояване от организма.
Получената сварена каша се прехвърля в охладител, разрежда се със студена вода, охлажда се, подслажда се със захар, бутилира се и се съхранява в хладилни условия. Истинската боза се прави от пшеница (ръж, просо) или комбинация от тях и се подслажда само със захар. Не се използват изкуствени подсладители и не се добавят консерванти за спиране на ферментацията. Срокът на съхранение на истинската боза е от няколко дни до една седмица. След това бозата ферментира и става “резлива”.
