Най-предноразположената част на окото се нарича ирис и представлява отвесно разположена мембрана с кръгъл отвор в средата (зеница). Цветът му зависи от наличието и количеството на пигмент в изграждащите го клетки и определя дали очите са сини, сиви, кафяви или някаква цветова комбинация.
Установено е съществуването на зависимост между състоянието на ириса и това на телесните органи. Тази зависимост лежи в основата науката иридология (или „ирисовата диагностика“), която изучава как петната, формите и цветовете по ириса отразяват отклоненията от нормалното функциониране на биологичните системи в човешкото тяло. Сравняването на резултатите от класическата медицина с тези на ирисовата диагностика показва, че двата метода се припокриват почти напълно.
Когато върху основния цвят на ириса се появяват примеси от други цветове – под формата на петна или ивици – то това е сигурен белег за негативно въздействие на нездравословни елементи върху човешкото тяло. Конкретно, жълтото оцветяване се тълкува като наличие на проблеми с отделителната система (бъбреци, жлъчен мехур и пикочен мехур). Портокаловият цвят подсказва за неефективно разграждане на въглехидратите – резултат от функционални затруднения при работата на черния дроб или/и панкреаса. Отново чернодробни проблеми могат да причинят кафеникаво оцветяване.
Съгласно биоенергетичната теория, зрението може да влияе съществено върху състоянието на енергийните полета в тялото. Така, непосредствено след като човек концентрира погледа и мислите си върху даден субект, то, несъзнателно, се осъществява фин енергийно-информационен обмен между наблюдаващия и наблюдавания, като получената информация може да се използва позитивно или негативно.
Пример за силна енергийна концентрация при даден индивид е, когато той гледа продължително време в тила на друг човек и така го кара да се обърне. Толкова силна енергия може да наруши вътрешната хармония при хора, чиято защитата е отслабена поради болест, хронична умора или слабоволие.
За щастие, организмът на един възрастен индивид е защитен в известна степен от този род енергийни въздействия, тъй като върху аурата му, с времето се изгражда невидима защитна мембрана, която отбива вредните външни енергийни влияния, но пропуска полезните такива. Възможно е обаче, при много силен удар отвън мембраната да не издържи и разрушавайки се да пропусне чуждо енергийно замърсяване на аурата, при което съпротивителните сили на организма започват обезпокоително бързо да се „топят“, оголвайки тялото за болестно нашествие. Нещо повече, в защитната броня на аурата има уязвими места, където нейната дебелина лесно може да бъде пробита, дори външният енергиен удар да е относително слаб. В същност, това са местата на т.нар. „биологично активни точки“, чиято функция е да осигуряват активен обмен на енергия между външния свят и организма. Всяка такава точка е свързана с определен вътрешен орган, така че промяната в неговата енергия зависи от състоянието на съответната биологично активна точка.
