Апендиксът, малка, подобна на тръба структура, прикрепена към дебелото черво, отдавна е обект на дебати относно необходимостта от него в човешкото тяло. В миналото той е бил смятан за рудиментарен орган, остатък от еволюционното ни минало без значима функция. Съвременните изследвания обаче показват, че апендиксът може да има повече роли, отколкото се е смятало досега.
Един от основните аргументи в полза на функционалността на апендикса е ролята му в имунната система. Апендиксът съдържа лимфоидна тъкан, която участва в производството на антитела и съзряването на В лимфоцитите. Това навежда на мисълта, че апендиксът играе роля в имунния отговор на организма, особено в ранна възраст. В детството апендиксът спомага за съзряването на имунната система, като я излага на различни антигени и подпомага развитието на здравословен имунен отговор.
Апендикс – за какво служи в нашето тяло?
Апендиксът служи като резервоар за полезни чревни бактерии. Чревният тракт на човека е домакин на сложна общност от микроорганизми, които са от решаващо значение за храносмилането и цялостното здраве. В случаите на стомашно-чревни заболявания, като например диария, които могат да промият чревната флора, апендиксът може да действа като убежище за тези полезни бактерии. След като болестта премине, бактериите могат да заселят отново червата и да възстановят нормалната им функция. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че хората, на които е отстранен апендиксът, са по-податливи на определени инфекции и може да имат по-дълъг период на възстановяване след чревни смущения.
Въпреки тези потенциални ползи, апендиксът не е от съществено значение за оцеляването. Апендектомията, хирургичното отстраняване на апендикса, е една от най-често извършваните спешни операции в световен мащаб, предимно за лечение на апендицит.
Апендицитът е състояние, при което апендиксът се възпалява и може да се спука, ако не се лекува своевременно, което води до тежки усложнения като перитонит - животозастрашаваща инфекция. Високата честота на апендицита и фактът, че хората могат да живеят здравословно без апендикс, подхранват тезата, че апендиксът не е необходим.
Критиците твърдят, че макар апендиксът да има някои функции, те не са жизненоважни и могат да бъдат компенсирани от други части на тялото. Например имунните функции на апендикса не са уникални само за него; други лимфоидни тъкани в цялото тяло изпълняват подобни функции. Освен това чревният микробиом може да се възстанови от смущенията чрез различни средства, като диета и пробиотици, дори при липса на апендикс.
