Преди 39 години светлините в цяла Варна изгасват. Морският град потъва в мрак за около половин час, а целта е да бъдат заблудени похитителите на самолет, поискали да избягат във Виена. След една перфектно планирана и изпълнена операция, самолетът, пътниците и екипажът са спасени, а похитителите - неутрализирани. За тази операция припомня известният Facebook блогър Боби Илинов. Ето какво пише фотографът-пътешественик в страницата си.
"Епизодите в българската история, върху които може да се постави етикетът "тероризъм“, са немалко. Това са отвличания, атентати, конспирации, събития, чиято цел е била да се постигне желаната от организаторите им промяна на статуквото. Една от тези случки е отвличането на самоле, изпълняващ полет по линията София – Варна на датата 7 март 1983 г. Събитие, останало в историята с названието "Виенският случай”.
През онези години мнозина се опитват да избягат от режима в България. Някои искат да го направят по вода, други – с влак или кола, а трети пресичат границата през нощта с риск някой граничар да ги застреля на място. Други проявяват още повече креативност, като избират да избягат със самолет. Имало е различни начини – някои самолети, например, пътували към по-далечни дестинации. Заради дължината на разстоянието се е налагало те да спират на определени летища, за да презаредят с гориво. Използвайки момента, докато самолетът е кацнал в друга страна (най-често страна от т. нар. "Западен свят“), планиралите бягство хора успявали да слязат от самолета и да се предадат на тамошните власти, искайки политическо убежище. Подобен планове са били много трудни за изпълнение и главен фактор за техния успех е бил късметът. Съществували са далеч по-крайни и брутални начини за бягство със самолет – начини, достойни за съвременна холивудска продукция. Отвличанията на самолети са модерни и до ден днешен и почти цялата авиационна сигурност е насочена към превенция на т. нар. "авиопиратство”.
Именно такъв е "Виенският случай” от 1983 г. Четирима младежи на възраст от 17 до 22 години се решават на бягство от родината. Това са Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. Три неща ги свързват – и четиримата са от София, и четиримата имат проблеми и сблъсъци с тогавашния строй, и четиримата търсят бъдеще далеч от България. Планът им за бягство е изключително дързък. Мотивирани от разказа за поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано, четиримата младежи се решават да сторят същото. Техните намерения са да отвлекат самолета, изпълняващ полет София – Варна, и да пренасочат курса му в посока Виена. Там, стъпили на австрийска земя, да потърсят политическо убежище и да намерят спасение от комунистическия режим.
Започва подготовката на изпълнението. Първата задача на бъдещите "терористи“ е да се снабдят с паспорти. По онова време за пътуване със самолет, дори по вътрешните линии, трябва паспорт, а Валентин като войник няма. Лъчезар пък си го е изгубил. Ивайло е дал назаем на някакъв си Едуард 10 лева и му взема паспорта уж като залог. Лъчезар използва паспорта на Едуард, понеже си приличат на снимката, а своя дава на Красен. Валентин също се снабдява отнякъде с чужд паспорт.
Другата трудност пред младежите е да намерят западна валута, която се е търгувала на черно през онези години. След търсене и посещаване на местата, където е вървяла незаконната търговия с валута, те разполагат с 300 долара и 100 германски марки – пари, с които да се установят след кацането си във Виена. За датата на бягство избират 7 март. Ето как се развиват събитията:
Неочаквано, ден по-рано заради провинение Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Успява да избяга от ареста и с такси пристига в София. Преоблича се с цивилни дрехи и се среща с другите трима заговорници. Почерпват се обилно в ресторант "Шумако" край София и потеглят в посока летището. На самото летище отиват до барчето и изпиват по една голяма водка за кураж. Хвърлят чоп за това вътре в самолета кой ще хване за заложник стюардеса. Пада се на най-младия, но той се уплашва и казва: "Да си я лови Валентин". Войникът демонстрира най-голям кураж и приема.
Планът им за преодоляване на контролата на летището е следният: за да избегнат съмнения от страна на служителите, те се разделят на две отделни двойки и през интервал 15 минути минават проверката. Решават да скрият хладните си оръжия в катарамите на коланите си (оръжията им са джобни ножчета с остриета под 10 сантиметра, закупени от Валентин само няколко часа по-рано от магазин в София). Двама от младежите обаче нямат колани на панталоните си и пускат оръжията направо в джобовете си. Успяват да минат проверката без проблем, тъй като през онези времена контролът по летищата е бил силно занижен. За място избират последните четири седалки в самолета, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина "Ан-24" отлита от летище София точно в 18:00 ч.
Около петнадесет минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе, стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото ѝ. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар скача на пътеката и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наръган. Извиква, че са рецидивисти, излезли от затвора и готови на всичко. Заканва се да счупи някой илюминатор и да разхерметизира самолета, за да загинат всички, ако не изпълнят исканията им.
За парламентьор за преговори в пилотската кабина е изпратен един полковник, който е сред пътниците. Пилотът Иля Лалов си спомня: "Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Да стигнем до там беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час, плюс 30 минути за резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена. Не виждах друг начин, освен да продължи за Варна, като им кажем, че пътуване към Виена.
Похитителите са толкова наивни, че отказват някой от тях да отиде в кабината, освен това вече се стъмва. Тези обстоятелства правят възможна заблудата. Над 40 минути самолетът кръжи над Варненския залив, за да изразходва горивото и да даде време на летището да се подготви.
Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат се мерки, подготвят се тактики за действие. Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби. За да успее планът, целият ток в града е спрян. В противен случай заговорниците лесно биха разпознали морето заради градските светлини.
Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, във варненското летище кипи трескава подготовка за кацането. За "австрийски” служители са избрани двама служители от летището, владеещи безупречен немски език. Това са Марта Константинова и Стоян Милков. Тяхната цел е да заблудят терористите, че вече се намират във Виена.
Минути преди осем вечерта самолетът захожда за кацане и се приземява на стотина метра от пътническия терминал на летище Варна. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на тримата похитители (четвъртият – Валентин, през това време е заключен в тоалетната със стюардесата, заплашвайки, че ще я убие) като наземен персонал на австрийските авиолинии. Само секунди по-късно обаче планът им е осуетен. Лъчезар още във въздуха забелязал морето, но другите го убеждават, че това е река Дунав. Той сочи Милков и вика: "Не го ли виждате, че е с българско яке?!" Лъчезар забелязал, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България. Четиримата заговорници побесняват, а Валентин крещи от тоалетната: "Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега ще колим!”.
Налага се мигновената намеса на спец-частите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната и двама командоси почти едновременно стрелят по Валентин, секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата, като дори успява да я нарани тежко, но не фатално. Валентин е убит на място.
Пътниците, изпаднали до този момент шок, скачат побеснелида се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от саморазправа. Така, благодарение на ловкото планиране и навременна намеса, спец-службите осуетяват потенциална трагедия.
Единственият пострадал пътник е един от заложниците. В момента, когато влизат командосите, той решава да им помогне и напук на предупреждението на стюардесата скача на крака. Командосите решават, че е един от терористите и го нокаутират с един удар. Доста време след това той ходи на лечение - увредено е трайно зрението му. "Бих искал да знам кой ме удари?", казва той на следователя. "Аз съм бивш боксьор, ама така не са ме улучвали".
Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във Варненската болница. Ранена е в ръката и шията. "Ще умра ли", пита тя. Има късмет – раната е на милиметри от сънната артерия.
На другия ден е изпратен специален самолет с командоси, който връща похитителите в София, а екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени с почести и ордени.
Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, който по-късно става министър-председател на България, а адвокат на един от подсъдимите е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев.
Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен на 9, Ивайло на 7, но по-късно Върховният съд намалява наказанието му като непълнолетен на 5 години.
След 1989 г. Красен, наричан "Терориста" започва да се занимава с коли, наркотици и сводничество на проститутки. Бързо забогатява и си купува имот в квартал "Горна баня" в София. Присъединява се към групировката ВИС и бързо се издига. Прави схеми зад гърба на босовете и те се отдръпват от него. Надменен и арогантен, Красен не се отчита на висаджиите. Впоследствие губи всичките си пари, имоти и коли. През 1998 г. Терориста е застрелян в главата, която след това е отрязана и заровена в планината Витоша, далече от тялото.
Голяма част от информацията за публикациита горе е взета от книгата "55-те най-големи атента в българската история", с автор Крум Благов.
източник: Боби Илинов, Facebook
